-
1 dumb
1. adj1) німий2) мовчазний, безсловесний; неговіркийdumb dog — розм. мовчун
3) беззвучний, нечутний; тихий, приглушений4) поет. сонний, дрімотний, сплячий5) амер., розм. дурний, обмежений, тупий6) мед. латентний; прихованийdumb barge — мор. несамохідна баржа
dumb well — дренажний колодязь; вигрібна яма
as dumb as a fish — німий, як риба
2. vпримусити замовкнути* * *I [dem] a1) німийdeaf and dumb — глухонімий; predic онімілий ( від страху), німий
2) безсловесний3) мовчазний, неговіркий; мовчазний, німий; який зберігає мовчання4) який відбувається або зроблений у мовчанніdumb show — німа сцена; пантоміма
in dumb show — жестами; мімічно
5) нечутний, тихий, приглушений6) пoeт. тихий; сонний, сплячий, дрімотний; мовчазний8) беззвучний, незвучний9) aмep. дурний, тупий10) позбавлений змісту, безглуздий11) мeд. латентний, прихований; перемежований12) бyд. глухий ( без вікон)13) iм. ( the dumb) німіII [dem] v -
2 dumb
I [dem] a1) німийdeaf and dumb — глухонімий; predic онімілий ( від страху), німий
2) безсловесний3) мовчазний, неговіркий; мовчазний, німий; який зберігає мовчання4) який відбувається або зроблений у мовчанніdumb show — німа сцена; пантоміма
in dumb show — жестами; мімічно
5) нечутний, тихий, приглушений6) пoeт. тихий; сонний, сплячий, дрімотний; мовчазний8) беззвучний, незвучний9) aмep. дурний, тупий10) позбавлений змісту, безглуздий11) мeд. латентний, прихований; перемежований12) бyд. глухий ( без вікон)13) iм. ( the dumb) німіII [dem] v -
3 конец
кон|ец - м.
1. end;
подходить к ~цу draw* to its close, come* to an end;
день близится к ~цу the day is drawing to its close;
в ~це сороковых и т. п. годов in the late forties etc. ;
2. (смерть, кончина) end;
ему приходит ~ his end is approaching;
3. (расстояние) way;
в оба ~ца there and back;
делать большие ~цы cover great distances;
4. мор. rope`s end;
до ~ца to the end/last;
без ~ца endlessly;
говорить без ~ца speak* without stopping;
под ~ towards the end;
в ~це ~цов after all;
всё равно один ~! it all comes to the same thing in the end;
взяться не с того ~ца have* got the wrong end of the stick, begin*/start at the wrong end;
не знать, с какого ~ца начать not know where to begin;
сводить ~цы с ~цами make* both ends meet*;
со всех ~цов from every quarter;
из ~ца в ~ from one end to the other;
во все ~цы in all directions;
и дело с ~цом and there`s an end to it;
и ~цы в воду and nobody was (will be) a penny the wiser;
~ца-краю нет there is no end to it;
палка о двух ~цах something that cuts both ways a double-edged weapon;
на худой ~ at the worst. -
4 data center cooling system
система охлаждения ЦОДа
-
[Интент]т
Система охлаждения для небольшого ЦОДаВымышленная компания (далее Заказчик) попросила предложить систему охлаждения для строящегося коммерческого ЦОДа. В основном зале планируется установить:
- 60 стоек с энергопотреблением по 5 кВт (всего 300 кВт) — все элементы, необходимые для обеспечения требуемой температуры и влажности, должны быть установлены сразу;
- 16 стоек с энергопотреблением по 20 кВт (всего 320 кВт) — это оборудование будет устанавливаться постепенно (по мере необходимости), и средства охлаждения планируется развертывать и задействовать по мере подключения и загрузки стоек.
Заказчик заявил, что предпочтение будет отдано энергоэффективным решениям, поэтому желательно задействовать «зеленые» технологии, в первую очередь фрикулинг (естественное охлаждение наружным воздухом — free cooling), и предоставить расчет окупаемости соответствующей опции (с учетом того, что объект находится в Московской области). Планируемый уровень резервирования — N+1, но возможны и другие варианты — при наличии должного обоснования. Кроме того, Заказчик попросил изначально предусмотреть средства мониторинга энергопотребления с целью оптимизации расхода электроэнергии.
ЧТО ПРОГЛЯДЕЛ ЗАКАЗЧИК
В сформулированной в столь общем виде задаче не учтен ряд существенных деталей, на которые не преминули указать эксперты. Так, Дмитрий Чагаров, руководитель направления вентиляции и кондиционирования компании «Утилекс», заметил, что в задании ничего не сказано о характере нагрузки. Он, как и остальные проектировщики, исходил из предположения, что воздушный поток направлен с фронтальной части стоек назад, но, как известно, некоторые коммутаторы спроектированы для охлаждения сбоку — для них придется использовать специальные боковые блоки распределения воздушного потока.
В задании сказано о размещении всех стоек (5 и 20 кВт) в основном зале, однако некоторые эксперты настоятельно рекомендуют выделить отдельную зону для высоконагруженных стоек. По словам Александра Мартынюка, генерального директора консалтинговой компании «Ди Си квадрат», «это будет правильнее и с точки зрения проектирования, и с позиций удобства эксплуатации». Такое выделение (изоляция осуществляется при помощи выгородок) предусмотрено, например, в проекте компании «Комплит»: Владислав Яковенко, начальник отдела инфраструктурных проектов, уверен, что подобное решение, во-первых, облегчит обслуживание оборудования, а во-вторых, позволит использовать различные технологии холодоснабжения в разных зонах. Впрочем, большинство проектировщиков не испытали особых проблем при решении задачи по отводу тепла от стоек 5 и 20 кВт, установленных в одном помещении.
Один из первых вопросов, с которым Заказчик обратился к будущему партнеру, был связан с фальшполом: «Необходим ли он вообще, и если нужен, то какой высоты?». Александр Мартынюк указал, что грамотный расчет высоты фальшпола возможен только при условии предоставления дополнительной информации: о типе стоек (как в них будет организована подача охлаждающего воздуха?); об организации кабельной проводки (под полом или потолком? сколько кабелей? какого диаметра?); об особенностях помещения (высота потолков, соотношение длин стен, наличие выступов и опорных колонн) и т. д. Он советует выполнить температурно-климатическое моделирование помещения с учетом вышеперечисленных параметров и, если потребуется, уточняющих данных. В результате можно будет подготовить рекомендации в отношении оптимальной высоты фальшпола, а также дать оценку целесообразности размещения в одном зале стоек с разной энергонагруженностью.
Что ж, мы действительно не предоставили всей информации, необходимой для подобного моделирования, и проектировщикам пришлось довольствоваться скудными исходными данными. И все же, надеемся, представленные решения окажутся интересными и полезными широкому кругу заказчиков. Им останется только «подогнать» решения «под себя».
«КЛАССИКА» ОХЛАЖДЕНИЯ
Для снятия тепла со стоек при нагрузке 5 кВт большинство проектировщиков предложили самый распространенный на сегодня вариант — установку шкафных прецизионных кондиционеров, подающих холодный воздух в пространство под фальшполом. Подвод воздуха к оборудованию осуществляется в зоне холодных коридоров через перфорированные плиты или воздухораспределительные решетки фальшпола, а отвод воздуха от кондиционеров — из зоны горячих коридоров через верхнюю часть зала или пространство навесного потолка (см. Рисунок 1). Такая схема может быть реализована только при наличии фальшпола достаточной высоты
В вопросе выбора места для установки шкафных кондиционеров единство мнений отсутствует, многие указали на возможность их размещения как в серверном зале, так и в соседнем помещении. Алексей Карпинский, директор департамента инженерных систем компании «Астерос», уверен, что для низконагруженных стоек лучшим решением будет вынос «тяжелой инженерии» за пределы серверного зала (см. Рисунок 2) — тогда для обслуживания кондиционеров внутрь зала входить не придется. «Это повышает надежность работы оборудования, ведь, как известно, наиболее часто оно выходит из строя вследствие человеческого фактора, — объясняет он. — Причем помещение с кондиционерами может быть совершенно не связанным с машинным залом и располагаться, например, через коридор или на другом этаже».
Если стойки мощностью 5 и 20 кВт устанавливаются в одном помещении, Александр Ласый, заместитель директора департамента интеллектуальных зданий компании «Крок», рекомендует организовать физическое разделение горячих и холодных коридоров. В ситуации, когда для высоконагруженных стоек выделяется отдельное помещение, подобного разделения для стоек на 5 кВт не требуется.
ФРЕОН ИЛИ ВОДА
Шкафные кондиционеры на рынке представлены как во фреоновом исполнении, так и в вариантах с водяным охлаждением. При использовании фреоновых кондиционеров на крыше или прилегающей территории необходимо предусмотреть место для установки конденсаторных блоков, а при водяном охлаждении потребуется место под насосную и водоохлаждающие машины (чиллеры).
Специалисты компании «АМДтехнологии» представили Заказчику сравнение различных вариантов фреоновых и водяных систем кондиционирования. Наиболее бюджетный вариант предусматривает установку обычных шкафных фреоновых кондиционеров HPM M50 UA с подачей холодного воздуха под фальшпол. Примерно на четверть дороже обойдутся модели кондиционеров с цифровым спиральным компрессором и электронным терморасширительным вентилем (HPM D50 UA, Digital). Мощность кондиционеров регулируется в зависимости от температуры в помещении, это позволяет добиться 12-процентной экономии электроэнергии, а также уменьшить количество пусков и останова компрессора, что повышает срок службы системы. В случае отсутствия на объекте фальшпола (или его недостаточной высоты) предложен более дорогой по начальным вложениям, но экономичный в эксплуатации вариант с внутрирядными фреоновыми кондиционерами.
Как показывает представленный анализ, фреоновые кондиционеры менее эффективны по сравнению с системой водяного охлаждения. При этом, о чем напоминает Виктор Гаврилов, технический директор «АМДтехнологий», фреоновая система имеет ограничение по длине трубопровода и перепаду высот между внутренними и наружными блоками (эквивалентная общая длина трассы фреонопровода не должна превышать 50 м, а рекомендуемый перепад по высоте — 30 м); у водяной системы таких ограничений нет, поэтому ее можно приспособить к любым особенностям здания и прилегающей территории. Важно также помнить, что при применении фреоновой системы перспективы развития (увеличение плотности энергопотребления) существенно ограничены, тогда как при закладке необходимой инфраструктуры подачи холодной воды к стойкам (трубопроводы, насосы, арматура) нагрузку на стойку можно впоследствии увеличивать до 30 кВт и выше, не прибегая к капитальной реконструкции серверного помещения.
К факторам, которые могут определить выбор в пользу фреоновых кондиционеров, можно отнести отсутствие места на улице (например из-за невозможности обеспечить пожарный проезд) или на кровле (вследствие особенностей конструкции или ее недостаточной несущей способности) для монтажа моноблочных чиллеров наружной установки. При этом большинство экспертов единодушно высказывают мнение, что при указанных мощностях решение на воде экономически целесообразнее и проще в реализации. Кроме того, при использовании воды и/или этиленгликолевой смеси в качестве холодоносителя можно задействовать типовые функции фрикулинга в чиллерах.
Впрочем, функции фрикулинга возможно задействовать и во фреоновых кондиционерах. Такие варианты указаны в предложениях компаний RC Group и «Инженерное бюро ’’Хоссер‘‘», где используются фреоновые кондиционеры со встроенными конденсаторами водяного охлаждения и внешними теплообменниками с функцией фрикулинга (сухие градирни). Специалисты RC Group сразу отказались от варианта с установкой кондиционеров с выносными конденсаторами воздушного охлаждения, поскольку он не соответствует требованию Заказчика задействовать режим фрикулинга. Помимо уже названного они предложили решение на основе кондиционеров, работающих на охлажденной воде. Интересно отметить, что и проектировшики «Инженерного бюро ’’Хоссер‘‘» разработали второй вариант на воде.
Если компания «АМДтехнологии» предложила для стоек на 5 кВт решение на базе внутрирядных кондиционеров только как один из возможных вариантов, то APC by Schneider Electric (см. Рисунок 3), а также один из партнеров этого производителя, компания «Утилекс», отдают предпочтение кондиционерам, устанавливаемым в ряды стоек. В обоих решениях предложено изолировать горячий коридор с помощью системы HACS (см. Рисунок 4). «Для эффективного охлаждения необходимо снизить потери при транспортировке холодного воздуха, поэтому системы кондиционирования лучше установить рядом с нагрузкой. Размещение кондиционеров в отдельном помещении — такая модель применялась в советских вычислительных центрах — в данном случае менее эффективно», — считает Дмитрий Чагаров. В случае использования внутрирядных кондиционеров фальшпол уже не является необходимостью, хотя в проекте «Утилекса» он предусмотрен — для прокладки трасс холодоснабжения, электропитания и СКС.
Михаил Балкаров, системный инженер компании APC by Schneider Electric, отмечает, что при отсутствии фальшпола трубы можно проложить либо в штробах, либо сверху, предусмотрев дополнительный уровень защиты в виде лотков или коробов для контролируемого слива возможных протечек. Если же фальшпол предусматривается, то его рекомендуемая высота составляет не менее 40 см — из соображений удобства прокладки труб.
ЧИЛЛЕР И ЕГО «ОБВЯЗКА»
В большинстве проектов предусматривается установка внешнего чиллера и организация двухконтурной системы холодоснабжения. Во внешнем контуре, связывающем чиллеры и промежуточные теплообменники, холодоносителем служит водный раствор этиленгликоля, а во внутреннем — между теплообменниками и кондиционерами (шкафными и/или внутрирядными) — циркулирует уже чистая вода. Необходимость использования этиленгликоля во внешнем контуре легко объяснима — это вещество зимой не замерзает. У Заказчика возник резонный вопрос: зачем нужен второй контур, и почему нельзя организовать всего один — ведь в этом случае КПД будет выше?
По словам Владислава Яковенко, двухконтурная схема позволяет снизить объем дорогого холодоносителя (этиленгликоля) и является более экологичной. Этиленгликоль — ядовитое, химически активное вещество, и если протечка случится внутри помещения ЦОД, ликвидация последствий такой аварии станет серьезной проблемой для службы эксплуатации. Следует также учитывать, что при содержании гликоля в растворе холодоносителя на уровне 40% потребуются более мощные насосы (из-за высокой вязкости раствора), поэтому потребление энергии и, соответственно, эксплуатационные расходы увеличатся. Наконец, требование к монтажу системы без гликоля гораздо ниже, а эксплуатировать ее проще.
При использовании чиллеров функцию «бесперебойного охлаждения» реализовать довольно просто: при возникновении перебоев с подачей электроэнергии система способна обеспечить охлаждение серверной до запуска дизеля или корректного выключения серверов за счет холодной воды, запасенной в баках-аккумуляторах. Как отмечает Виктор Гаврилов, реализация подобной схемы позволяет удержать изменение градиента температуры в допустимых пределах (ведущие производители серверов требуют, чтобы скорость изменения температуры составляла не более 50С/час, а увеличение этой скорости может привести к поломке серверного оборудования, что особенно часто происходит при возобновлении охлаждения в результате резкого снижения температуры). При пропадании электропитания для поддержания работы чиллерной системы кондиционирования необходимо только обеспечить функционирование перекачивающих насосов и вентиляторов кондиционеров — потребление от ИБП сводится к минимуму. Для классических фреоновых систем необходимо обеспечить питанием весь комплекс целиком (при этом все компрессоры должны быть оснащены функцией «мягкого запуска»), поэтому требуются кондиционеры и ИБП более дорогой комплектации.
КОГДА РАСТЕТ ПЛОТНОСТЬ
Большинство предложенных Заказчику решений для охлаждения высоконагруженных стоек (20 кВт) предусматривает использование внутрирядных кондиционеров. Как полагает Александр Ласый, основная сложность при отводе от стойки 20 кВт тепла с помощью классической схемы охлаждения, базирующейся на шкафных кондиционерах, связана с подачей охлажденного воздуха из-под фальшпольного пространства и доставкой его до тепловыделяющего оборудования. «Значительные перепады давления на перфорированных решетках фальшпола и высокие скорости движения воздуха создают неравномерный воздушный поток в зоне перед стойками даже при разделении горячих и холодных коридоров, — отмечает он. — Это приводит к неравномерному охлаждению стоек и их перегреву. В случае переменной загрузки стоек возникает необходимость перенастраивать систему воздухораспределения через фальшпол, что довольно затруднительно».
Впрочем, некоторые компании «рискнули» предложить для стоек на 20 кВт систему, основанную на тех же принципах, что применяются для стоек на 5кВт, — подачей холодного воздуха под фальшпол. По словам Сергея Бондарева, руководителя отдела продаж «Вайсс Климатехник», его опыт показывает, что установка дополнительных решеток вокруг стойки для увеличения площади сечения, через которое поступает холодный воздух (а значит и его объема), позволяет снимать тепловую нагрузку в 20 кВт. Решение этой компании отличается от других проектов реализацией фрикулинга: конструкция кондиционеров Deltaclima FC производства Weiss Klimatechnik позволяет подводить к ним холодный воздух прямо с улицы.
Интересное решение предложила компания «ЮниКонд», партнер итальянской Uniflair: классическая система охлаждения через фальшпол дополняется оборудованными вентиляторами модулями «активного пола», которые устанавливаются вместо обычных плиток фальшпола. По утверждению специалистов «ЮниКонд», такие модули позволяют существенно увеличить объемы регулируемых потоков воздуха: до 4500 м3/час вместо 800–1000 м3/час от обычной решетки 600х600 мм. Они также отмечают, что просто установить вентилятор в подпольном пространстве недостаточно для обеспечения гарантированного охлаждения серверных стоек. Важно правильно организовать воздушный поток как по давлению, так и по направлению воздуха, чтобы обеспечить подачу воздуха не только в верхнюю часть стойки, но и, в случае необходимости, в ее нижнюю часть. Для этого панель «активного пола» помимо вентилятора комплектуется процессором, датчиками температуры и поворотными ламелями (см. Рисунок 5). Применение модулей «активного пола» без дополнительной изоляции потоков воздуха позволяет увеличить мощность стойки до 15 кВт, а при герметизации холодного коридора (в «ЮниКонд» это решение называют «холодным бассейном») — до 25 кВт.
Как уже говорилось, большинство проектировщиков рекомендовали для стоек на 20 кВт системы с внутрирядным охлаждением и изоляцию потоков горячего и холодного воздуха. Как отмечает Александр Ласый, использование высоконагруженных стоек в сочетании с внутрирядными кондиционерами позволяет увеличить плотность размещения серверного оборудования и сократить пространство (коридоры, проходы) для его обслуживания. Взаимное расположение серверных стоек и кондиционеров в этом случае сводит к минимуму неравномерность распределения холода в аварийной ситуации.
Выбор различных вариантов закрытой архитектуры циркуляции воздуха предложила компания «Астерос»: от изоляции холодного (решение от Knuеrr и Emerson) или горячего коридора (APC) до изоляции воздушных потоков на уровне стойки (Rittal, APC, Emerson, Knuеrr). Причем, как отмечается в проекте, 16 высоконагруженных стоек можно разместить и в отдельном помещении, и в общем зале. В качестве вариантов кондиционерного оборудования специалисты «Астерос» рассмотрели возможность установки внутрирядных кондиционеров APC InRowRP/RD (с изоляцией горячего коридора), Emerson CR040RC и закрытых решений на базе оборудования Knuеrr CoolLoop — во всех этих случаях обеспечивается резервирование на уровне ряда по схеме N+1. Еще один вариант — рядные кондиционеры LCP компании Rittal, состоящие из трех охлаждающих модулей, каждый из которых можно заменить в «горячем» режиме. В полной мере доказав свою «вендоронезависимость», интеграторы «Астерос» все же отметили, что при использовании монобрендового решения, например на базе продуктов Emerson, все элементы могут быть объединены в единую локальную сеть, что позволит оптимизировать работу системы и снизить расход энергии.
Как полагают в «Астерос», размещать трубопроводы в подпотолочной зоне нежелательно, поскольку при наличии подвесного потолка обнаружить и предотвратить протечку и образование конденсата очень сложно. Поэтому они рекомендуют обустроить фальшпол высотой до 300 мм — этого достаточно для прокладки кабельной продукции и трубопроводов холодоснабжения. Так же как и в основном полу, здесь необходимо предусмотреть средства для сбора жидкости при возникновении аварийных ситуаций (гидроизоляция, приямки, разуклонка и т. д.).
Как и шкафные кондиционеры, внутрирядные доводчики выпускаются не только в водяном, но и во фреоновом исполнении. Например, новинка компании RC Group — внутрирядные системы охлаждения Coolside — поставляется в следующих вариантах: с фреоновыми внутренними блоками, с внутренними блоками на охлажденной воде, с одним наружным и одним внутренним фреоновым блоком, а также с одним наружным и несколькими внутренними фреоновыми блоками. Учитывая пожелание Заказчика относительно энергосбережения, для данного проекта выбраны системы Coolside, работающие на охлажденной воде, получаемой от чиллера. Число чиллеров, установленных на первом этапе проекта, придется вдвое увеличить.
Для высокоплотных стоек компания «АМДтехнологии» разработала несколько вариантов решений — в зависимости от концепции, принятой для стоек на 5 кВт. Если Заказчик выберет бюджетный вариант (фреоновые кондиционеры), то в стойках на 20 кВт предлагается установить рядные кондиционеры-доводчики XDH, а в качестве холодильной машины — чиллер внутренней установки с выносными конденсаторами XDC, обеспечивающий циркуляцию холодоносителя для доводчиков XDH. Если же Заказчик с самого начала ориентируется на чиллеры, то рекомендуется добавить еще один чиллер SBH 030 и также использовать кондиционеры-доводчики XDH. Чтобы «развязать» чиллерную воду и фреон 134, используемый кондиционерами XDH, применяются специальные гидравлические модули XDP (см. Рисунок 6).
Специалисты самого производителя — компании Emerson Network — предусмотрели только один вариант, основанный на развитии чиллерной системы, предложенной для стоек на 5 кВт. Они отмечают, что использование в системе Liebert XD фреона R134 исключает ввод воды в помещение ЦОД. В основу работы этой системы положено свойство жидкостей поглощать тепло при испарении. Жидкий холодоноситель, нагнетаемый насосом, испаряется в теплообменниках блоков охлаждения XDH, а затем поступает в модуль XDP, где вновь превращается в жидкость в результате процесса конденсации. Таким образом, компрессионный цикл, присутствующий в традиционных системах, исключается. Даже если случится утечка жидкости, экологически безвредный холодоноситель просто испарится, не причинив никакого вреда оборудованию.
Данная схема предполагает возможность поэтапного ввода оборудования: по мере увеличения мощности нагрузки устанавливаются дополнительные доводчики, которые подсоединяются к существующей системе трубопроводов при помощи гибких подводок и быстроразъемных соединений, что не требует остановки системы кондиционирования.
СПЕЦШКАФЫ
Как считает Александр Шапиро, начальник отдела инженерных систем «Корпорации ЮНИ», тепловыделение 18–20 кВт на шкаф — это примерно та граница, когда тепло можно отвести за разумную цену традиционными методами (с применением внутрирядных и/или подпотолочных доводчиков, выгораживания рядов и т. п.). При более высокой плотности энергопотребления выгоднее использовать закрытые серверные шкафы с локальными системами водяного охлаждения. Желание применить для отвода тепла от второй группы шкафов традиционные методы объяснимо, но, как предупреждает специалист «Корпорации ЮНИ», появление в зале новых энергоемких шкафов потребует монтажа дополнительных холодильных машин, изменения конфигурации выгородок, контроля за изменившейся «тепловой картиной». Проведение таких («грязных») работ в действующем ЦОДе не целесообразно. Поэтому в качестве энергоемких шкафов специалисты «Корпорации ЮНИ» предложили использовать закрытые серверные шкафы CoolLoop с отводом тепла водой производства Knuеrr в варианте с тремя модулями охлаждения (10 кВт каждый, N+1). Подобный вариант предусмотрели и некоторые другие проектировщики.
Минусы такого решения связаны с повышением стоимости проекта (CAPEX) и необходимостью заведения воды в серверный зал. Главный плюс — в отличной масштабируемости: установка новых шкафов не добавляет тепловой нагрузки в зале и не приводит к перераспределению тепла, а подключение шкафа к системе холодоснабжения Заказчик может выполнять своими силами. Кроме того, он имеет возможность путем добавления вентиляционного модуля отвести от шкафа еще 10 кВт тепла (всего 30 кВт при сохранении резервирования N+1) — фактически это резерв для роста. Наконец, как утверждает Александр Шапиро, с точки зрения энергосбережения (OPEX) данное решение является наиболее эффективным.
В проекте «Корпорации ЮНИ» шкафы CoolLoop предполагается установить в общем серверном зале с учетом принципа чередования горячих и холодного коридоров, чем гарантируется работоспособность шкафов при аварийном или технологическом открывании дверей. Причем общее кондиционирование воздуха в зоне энергоемких шкафов обеспечивается аналогично основной зоне серверного зала за одним исключением — запас холода составляет 20–30 кВт. Кондиционеры рекомендовано установить в отдельном помещении, смежном с серверным залом и залом размещения ИБП (см. Рисунок 7). Такая компоновка имеет ряд преимуществ: во-первых, тем самым разграничиваются зоны ответственности службы кондиционирования и ИТ-служб (сотрудникам службы кондиционирования нет необходимости заходить в серверный зал); во-вторых, из зоны размещения кондиционеров обеспечивается подача/забор воздуха как в серверный зал, так и в зал ИБП; в-третьих, сокращается число резервных кондиционеров (резерв общий).
ФРИКУЛИНГ И ЭНЕРГОЭФФЕКТИВНОСТЬ
Как и просил Заказчик, все проектировщики включили функцию фрикулинга в свои решения, но мало кто рассчитал энергетическую эффективность ее использования. Такой расчет провел Михаил Балкаров из APC by Schneider Electric. Выделив три режима работы системы охлаждения — с температурой гликолевого контура 22, 20 и 7°С (режим фрикулинга), — для каждого он указал ее потребление (в процентах от полезной нагрузки) и коэффициент энергетической эффективности (Energy Efficiency Ratio, EER), который определяется как отношение холодопроизводительности кондиционера к потребляемой им мощности. Для нагрузки в 600 кВт среднегодовое потребление предложенной АРС системы охлаждения оказалось равным 66 кВт с функцией фрикулинга и 116 кВт без таковой. Разница 50 кВт в год дает экономию 438 тыс. кВт*ч.
Объясняя высокую энергоэффективность предложенного решения, Михаил Балкаров отмечает, что в первую очередь эти показатели обусловлены выбором чиллеров с высоким EER и применением эффективных внутренних блоков — по его данным, внутрирядные модели кондиционеров в сочетании с изоляцией горячего коридора обеспечивают примерно двукратную экономию по сравнению с наилучшими фальшпольными вариантами и полуторакратную экономию по сравнению с решениями, где используется контейнеризация холодного коридора. Вклад же собственно фрикулинга вторичен — именно поэтому рабочая температура воды выбрана не самой высокой (всего 12°С).
По расчетам специалистов «Комплит», в условиях Московской области предложенное ими решение с функцией фрикулинга за год позволяет снизить расход электроэнергии примерно на 50%. Данная функция (в проекте «Комплит») активизируется при температуре около +7°С, при понижении температуры наружного воздуха вклад фрикулинга в холодопроизводительность будет возрастать. Полностью система выходит на режим экономии при температуре ниже -5°С.
Специалисты «Инженерного бюро ’’Хоссер‘‘» предложили расчет экономии, которую дает применение кондиционеров с функцией фрикулинга (модель ALD-702-GE) по сравнению с использованием устройств, не оснащенных такой функцией (модель ASD-802-A). Как и просил Заказчик, расчет привязан к Московскому региону (см. Рисунок 8).
Как отмечает Виктор Гаврилов, энергопотребление в летний период (при максимальной загрузке) у фреоновой системы ниже, чем у чиллерной, но при температуре менее 14°С, энергопотребление последней снижается, что обусловлено работой фрикулинга. Эта функция позволяет существенно повысить срок эксплуатации и надежность системы, так как в зимний период компрессоры практически не работают — в связи с этим ресурс работы чиллерных систем, как минимум, в полтора раза больше чем у фреоновых.
К преимуществам предложенных Заказчику чиллеров Emerson Виктор Гаврилов относит возможность их объединения в единую сеть управления и использования функции каскадной работы холодильных машин в режиме фрикулинга. Более того, разработанная компанией Emerson система Supersaver позволяет управлять температурой холодоносителя в соответствии с изменениями тепловой нагрузки, что увеличивает период времени, в течение которого возможно функционирование системы в этом режиме. По данным Emerson, при установке чиллеров на 330 кВт режим фрикулинга позволяет сэкономить 45% электроэнергии, каскадное включение — 5%, технология Supersaver — еще 16%, итого — 66%.
Но не все столь оптимистичны в отношении фрикулинга. Александр Шапиро напоминает, что в нашу страну культура использования фрикулинга в значительной мере принесена с Запада, между тем как потребительская стоимость этой опции во многом зависит от стоимости электроэнергии, а на сегодняшний день в России и Западной Европе цены серьезно различаются. «Опция фрикулинга ощутимо дорога, в России же достаточно часто ИТ-проекты планируются с дефицитом бюджета. Поэтому Заказчик вынужден выбирать: либо обеспечить планируемые технические показатели ЦОД путем простого решения (не думая о проблеме увеличения OPEX), либо «ломать копья» в попытке доказать целесообразность фрикулинга, соглашаясь на снижение параметров ЦОД. В большинстве случаев выбор делается в пользу первого варианта», — заключает он.
Среди предложенных Заказчику более полутора десятков решений одинаковых нет — даже те, что построены на аналогичных компонентах одного производителя, имеют свои особенности. Это говорит о том, что задачи, связанные с охлаждением, относятся к числу наиболее сложных, и типовые отработанные решения по сути отсутствуют. Тем не менее, среди представленных вариантов Заказчик наверняка сможет выбрать наиболее подходящий с учетом предпочтений в части CAPEX/OPEX и планов по дальнейшему развитию ЦОД.
Александр Барсков — ведущий редактор «Журнала сетевых решений/LAN»
[ http://www.osp.ru/lan/2010/05/13002554/]
Тематики
EN
Англо-русский словарь нормативно-технической терминологии > data center cooling system
-
5 break
{breik}
I. 1. чупя (се), отчупвам (се), сцепвам (се), начупвам (се), троша (се), разбивам (се), къртя (се)
to BREAK the ground разоравам/обръщам (земя), правя първите копки, започвам разкопки, подготвям почвата (и прен.), започвам работа
to BREAK the skin of one's knee ожулвам/обелвам/одирам кожата на коляното си
2. начевам (хляб и пр.), развалям, разбивам на дребно (пари)
3. скъсвам (се) (за конец, въже и пр.)
to BREAK a blood-vessel пуква ми се кръвоносен съд
4. пробивам се, пуквам се (за цирей и пр.)
5. разкъсвам се. разпръсвам се (за облачност)
6. разразявам се (за буря)
7. откривам се, разкривам се (за гледка)
8. разпръсвам. разстройвам (войска)
9. нарушавам, развалям, накърнявам, прекъсвам (закон, споразумение и пр.)
to BREAK a set развалям сервиз/комплект, продавам го на части
to BREAK step не вървя в крак/такт
to BREAK bounds воен. излизам без позволение, самоотлъчвам се
10. прекъсвам, прекратявам
to BREAK for coffee правя кратка почивка, за да (из) пия (едно) кафе
to BREAK from work прекъсвам работа за кратка почивка
to BREAK camp вдигам лагер
11. пресичам се, секвам от вълнение и пр., променям се, мутирам (за глас)
12. ломя, сломявам (дух, воля, съпротивa и пр.)
to BREAK someone /oneself of a habit отучвам някого/себе си от навик
to BREAK one's heart умирам от мъка (over за, заради)
to BREAK someone's heart разбивам сърцето на някого
13. намалявам силата на, обуздавам (стихия, удар и пр.)
14. опитомявам, укротявам, обучавам, тренирам (кон и пр.)
15. разорявам (се), докарвам до фалит
16. унищожавам, разсипвам (и прен.)
17. понижавам, разжалвам
18. провалям (стачкa)
19. избягвам (от затвор и пр.)
to BREAK free/loose отскубвам се, избягвам
20. разчиствам/проправям път
21. разбивам (нос), счупвам (врат, гръб и пр.)
22. променям се внезапно, развалям се (за време), намалявам, преминавам (за студ, горещина и пр.)
23. крикет отклонявам се, криввам (за топка)
24. променям хода си (за кон)
25. развивам се, случвам се, ставам
26. опровергавам, доказвам неверността/несъстоятелността на (алиби и пр.)
27. влошавам се (за здравe)
28. внезапно/рязко спадам (за цени)
29. ам. пресичам се (за сметана и пр.)
to BREAK with скъсвам връзките си/разделям се с
the day broke зората се пукна/сипна, зазори се, започна да се разсъмва
to BREAK a flag развивам знаме
to BREAK even приключвам (сделка и пр.) без загуба и без печалба
to BREAK a leg ам. изпълнявам с успех (роля, музикално произведение), break away откъсвам (се), отделям (се), отцепвам (се) (и прен.), освобождавам (се), отклонявам (се)
избягвам (from от)
скъсвам (with с), изоставям, разпръсвам се (за мрак и пр.)
break down руша, събарям (се), разбивам, рухвам, грохвам, сломявам (се), прекъсвам, нарушавам, осуетявам, унищожавам, разладам се, разтурям се, съсипвам се, претърпявам авария, повреждам се, претърпявам неуспех, провалям се, бивам осуетен, загубвам самообладание, не издържам, разплаквам се, анализирам, категоризирам, класифицирам, хим. разлагам, смекчавам (цветове, бои)
break forth бликвам, пробивам, появявам се внезапно, избухвам (в смях, плач и пр.)
break in вмъквам се (за крадец), нахлувам, намесвам се в, прекъсвам (разговор), укротявам. опитомявам, дресирам (кон и пр.), обучавам (войници и и пр.), разработвам (нова кола), омекотявам, разтъпквам (нови обувки и пр.)
срутвам се, пропадам (за покрив и пр.), to BREAK in on/upon нахлувам неочаквано при, прекъсвам, преча на, обезпокоявам
break into нахлувам/вмъквам се/прониквам в, влизам с взлом в, разбивам
the house has been broken into в къщата e влизано с взлом
to BREAK into show business пробивам си път/влизам в шоу-бизнеса, рад., телев. прекъсвам програмата (за важно съобщение и пр.), преминавам рязко от едно състояние в друго
to BREAK into a run/gallop започвам да тичам, преминавам в галоп
to BREAK into tears/laughter избухвам в сълзи/смях
to BREAK into someone's time отнемам времето на някого
break off отчупвам (се), откъртвам (се)
внезапно прекъсвам/скъсвам (връзки, отношения), to BREAK off an engagement развалям годеж, изведнъж спирам/преставам да говоря/лея и пр., спирам/прекратявам работа и пр., правя кратка пауза (за обед, чай, почивка)
break out избягвам
to BREAK out of prison избягвам от затвора, появявам се, излизам, избивам (за пот, пъпки, обрив и пр.), получавам обрив, изривам се (при шарка и пр.)
II. 1. пробиване, пукване, разбиване, разкъсване
2. пукнатина, пролука, дупка, отвор
3. прекъсване, спиране, пауза, почивка, уч. междучасие
a BREAK in the weather неочаквана рязка промяна на времето, разваляне на времето
a BREAK in the heat-wave край на горещата вълна
4. прелом
5. муз. промяна на регистър
6. скъсване, раздяла
7. хукване, бягство
8. рaзг. възможност, шанс
a bad BREAK лош късмет, нетактична забележка/постъпка
a lucky BREAK щастлив случай, късмет
9. ам. внезапно спадане на цените
10. сп. отклоняване на топка
11. цепнатина, разместени пластове
BREAK of day разсъмване, зазоряване* * *{breik} v (broke {brouk} ; broken {broukъn}) 1. чупя (се),(2) n 1. пробиване, пукване, разбиване, разкъсване; 2. пукна* * *цепнатина; утъпквам; чупя; строшавам; съсипвам; спуквам; счупвам; троша; скъсване; сломявам; почивка; пауза; пресеквам; прекъсване; пробив; пробиване; прекъсвам; прелом; раздробявам; пролом; развалям; пръсвам; проправям; пукнатина; разбивам; разкъсвам; избивам; ломя; междучасие; мутирам; нарушавам;* * *1. 1 избягвам (от затвор и пр.) 2. 1 ломя, сломявам (дух, воля, съпротивa и пр.) 3. 1 намалявам силата на, обуздавам (стихия, удар и пр.) 4. 1 опитомявам, укротявам, обучавам, тренирам (кон и пр.) 5. 1 понижавам, разжалвам 6. 1 пресичам се, секвам от вълнение и пр., променям се, мутирам (за глас) 7. 1 провалям (стачкa) 8. 1 разорявам (се), докарвам до фалит 9. 1 унищожавам, разсипвам (и прен.) 10. 1 цепнатина, разместени пластове 11. 2 ам. пресичам се (за сметана и пр.) 12. 2 влошавам се (за здравe) 13. 2 внезапно/рязко спадам (за цени) 14. 2 крикет отклонявам се, криввам (за топка) 15. 2 опровергавам, доказвам неверността/несъстоятелността на (алиби и пр.) 16. 2 променям се внезапно, развалям се (за време), намалявам, преминавам (за студ, горещина и пр.) 17. 2 променям хода си (за кон) 18. 2 разбивам (нос), счупвам (врат, гръб и пр.) 19. 2 развивам се, случвам се, ставам 20. 20. разчиствам/проправям път 21. a bad break лош късмет, нетактична забележка/постъпка 22. a break in the heat-wave край на горещата вълна 23. a break in the weather неочаквана рязка промяна на времето, разваляне на времето 24. a lucky break щастлив случай, късмет 25. break down руша, събарям (се), разбивам, рухвам, грохвам, сломявам (се), прекъсвам, нарушавам, осуетявам, унищожавам, разладам се, разтурям се, съсипвам се, претърпявам авария, повреждам се, претърпявам неуспех, провалям се, бивам осуетен, загубвам самообладание, не издържам, разплаквам се, анализирам, категоризирам, класифицирам, хим. разлагам, смекчавам (цветове, бои) 26. break forth бликвам, пробивам, появявам се внезапно, избухвам (в смях, плач и пр.) 27. break in вмъквам се (за крадец), нахлувам, намесвам се в, прекъсвам (разговор), укротявам. опитомявам, дресирам (кон и пр.), обучавам (войници и и пр.), разработвам (нова кола), омекотявам, разтъпквам (нови обувки и пр.) 28. break into нахлувам/вмъквам се/прониквам в, влизам с взлом в, разбивам 29. break of day разсъмване, зазоряване 30. break off отчупвам (се), откъртвам (се) 31. break out избягвам 32. i. чупя (се), отчупвам (се), сцепвам (се), начупвам (се), троша (се), разбивам (се), къртя (се) 33. ii. пробиване, пукване, разбиване, разкъсване 34. the day broke зората се пукна/сипна, зазори се, започна да се разсъмва 35. the house has been broken into в къщата e влизано с взлом 36. to break a blood-vessel пуква ми се кръвоносен съд 37. to break a flag развивам знаме 38. to break a leg ам. изпълнявам с успех (роля, музикално произведение), break away откъсвам (се), отделям (се), отцепвам (се) (и прен.), освобождавам (се), отклонявам (се) 39. to break a set развалям сервиз/комплект, продавам го на части 40. to break bounds воен. излизам без позволение, самоотлъчвам се 41. to break camp вдигам лагер 42. to break even приключвам (сделка и пр.) без загуба и без печалба 43. to break for coffee правя кратка почивка, за да (из) пия (едно) кафе 44. to break free/loose отскубвам се, избягвам 45. to break from work прекъсвам работа за кратка почивка 46. to break into a run/gallop започвам да тичам, преминавам в галоп 47. to break into show business пробивам си път/влизам в шоу-бизнеса, рад., телев. прекъсвам програмата (за важно съобщение и пр.), преминавам рязко от едно състояние в друго 48. to break into someone's time отнемам времето на някого 49. to break into tears/laughter избухвам в сълзи/смях 50. to break one's heart умирам от мъка (over за, заради) 51. to break out of prison избягвам от затвора, появявам се, излизам, избивам (за пот, пъпки, обрив и пр.), получавам обрив, изривам се (при шарка и пр.) 52. to break someone /oneself of a habit отучвам някого/себе си от навик 53. to break someone's heart разбивам сърцето на някого 54. to break step не вървя в крак/такт 55. to break the ground разоравам/обръщам (земя), правя първите копки, започвам разкопки, подготвям почвата (и прен.), започвам работа 56. to break the skin of one's knee ожулвам/обелвам/одирам кожата на коляното си 57. to break with скъсвам връзките си/разделям се с 58. ам. внезапно спадане на цените 59. внезапно прекъсвам/скъсвам (връзки, отношения), to break off an engagement развалям годеж, изведнъж спирам/преставам да говоря/лея и пр., спирам/прекратявам работа и пр., правя кратка пауза (за обед, чай, почивка) 60. избягвам (from от) 61. муз. промяна на регистър 62. нарушавам, развалям, накърнявам, прекъсвам (закон, споразумение и пр.) 63. начевам (хляб и пр.), развалям, разбивам на дребно (пари) 64. откривам се, разкривам се (за гледка) 65. прекъсвам, прекратявам 66. прекъсване, спиране, пауза, почивка, уч. междучасие 67. прелом 68. пробивам се, пуквам се (за цирей и пр.) 69. пукнатина, пролука, дупка, отвор 70. рaзг. възможност, шанс 71. разкъсвам се. разпръсвам се (за облачност) 72. разпръсвам. разстройвам (войска) 73. разразявам се (за буря) 74. скъсвам (with с), изоставям, разпръсвам се (за мрак и пр.) 75. скъсвам (се) (за конец, въже и пр.) 76. скъсване, раздяла 77. сп. отклоняване на топка 78. срутвам се, пропадам (за покрив и пр.), to break in on/upon нахлувам неочаквано при, прекъсвам, преча на, обезпокоявам 79. хукване, бягство* * *break [breik] I. v ( broke [brouk]; broken[broukən]) 1. чупя (се), счупвам (се), троша (се), къртя (се), разбивам (се); to \break open отварям със сила; to \break the ground разоравам, правя първите копки; подготвям почвата, започвам работа; to \break o.'s head against (o.'s teeth on) срещам непреодолими трудности; to \break the skin ожулвам, обелвам; no bones broken няма загуба; 2. нарушавам, не изпълнявам, не спазвам; развалям; to \break an agreement не изпълнявам споразумение; to \break o.'s faith with изменям на; to \break o.'s fast закусвам; to \break step не вървя в такт; to \break an appointment не се явявам на среща; 3. скъсвам (се) (за конец и пр.); to \break a blood-vessel скъсва ми се кръвоносен съд; 4. прекъсвам, скъсвам, прерязвам; прекратявам (пътуване, ток и пр.); to \break for lunch правя обедна почивка; 5. пуквам (мехури, цирей), пуквам се (за мехур, цирей), сипвам се, пуквам се (за зора); разразявам се (за буря); откривам се, изпречвам се пред очите на (за гледка) (on); the day broke зазори се, развиделява се, настъпва ден, пуква зора, съмна се; 6. разкъсвам се, разпръсвам се (за облаци); разпръсквам в безредие ( войска); 7. покарвам, пускам издънки, филизи, избивам; изтръгвам се, отронвам се (за въздишка, стон и пр.) ( from); 8. начевам, набърквам; развалям ( пари); to \break a loaf начевам хляб; 9. разстройвам ( редици), вдигам ( лагер); 10. разбивам, развлачвам, гръстя, мъна; 11. пресеквам (за глас), променям се (за глас, тон), мутирам; 12. ломя, сломявам, съкрушавам, побеждавам (дух, съпротива и пр.); 13. опитомявам, укротявам, дресирам; тренирам; to \break a horse to harness обяздвам кон; 14. намалявам силата на, обуздавам, усмирявам, спирам ( стихия); the bushes broke his fall храстите намалиха силата на падането му; 15. разорявам (се), фалирам, банкрутирам, "изгърмявам"; провалям ( стачка); to \break the bank накарвам банка да фалира; 16. разжалвам, деградирам; унищожавам, разбивам живота на; 17. избягвам от; to \break ( out of) jail избягвам от затвора; to \break loose ( free) измъквам се, освобождавам се, спасявам се, изплъзвам се; 18. очиствам, утъпквам, пробивам, проправям ( път); 19. съобщавам ( новина); 20. отучвам; to \break s.o. (o.s.) of a habit отучвам някого (се); 21. променям се, развалям се, влошавам се (за време), намалявам, минавам, преминавам (за студ); 22. разшифровам, разбирам, разгадавам (таен код, шифър); 23. извивам, изкълчвам ( врат); 24. отклонявам се, криввам (за топка), променям хода си (за кон); • to \break cover излизам от дупката си, показвам се (за дивеч); to \break o.'s duck бележа първия си успех; to \break even възвръщам си първоначалната инвестиция, излизам на чисто; to \break ranks отцепвам се, оттеглям се (от кауза); to \break the ice стопявам леда, предразполагам; to \break the back ( neck) of свършвам най-трудната и най-важната част от някаква задача; to \break a lance with кръстосвам шпага, счепквам се с; to \break surface излизам на повърхността, изплувам (за подводница), показвам се, избивам; to \break the water показвам се, излизам на повърхността; II. n 1. пробиване, пукване, разбиване, разкъсване; 2. пукнатина, пробив, пробито, пролука, дупка, отвор; лом; a \break in the clouds прен. проблясък, лъч на надежда, надежда за подобряване на нещата; 3. прекъсване, спиране, пауза, почивка, междучасие; coffee \break почивка за кафе; \break in the weather разваляне, влошаване на времето; \break in the heat-wave край на горещата вълна; in \break през междучасие; a \break in a wiring circuit прекъсване на електрическа верига, изключване на ток; give me a \break! остави ме на мира! я стига! 4. шанс, вероятност; щастие; удобен случай; to get an even \break получавам равен шанс; the \breaks are against us не ни върви, нямаме късмет; to get the \breaks използвам благоприятните обстоятелства, постигам успех; 5. муз. промяна (на регистър); 6. скъсване, прен. прекратяване, спиране, прекъсване; to make a clean \break with скъсвам напълно с; 7. хукване, опит за бягство; 8. ам. разг. възможност, шанс; 9. грешка, погрешна стъпка, нетактичност; to make a ( bad) \break правя погрешна стъпка, неуместна забележка, постъпвам нетактично, изтървавам се, изпускам се; 10. ам. внезапно спадане на цените; 11. сп. отклоняване на топка; 12. геол. цепнатина, разместени пластове; • ( the) \break of day разсъмване, развиделяване, зазоряване. -
6 ride
{raid}
I. 1. яздя, яхам (кон)
to RIDE to death съсипвам (кон-от яздене)
to RIDE a race участвувам в конно надбягване
to RIDE for a fall яздя лудо, прен. търся си белята, пол. сам си докарвам поражението
2. возя се (с автобус, влак и пр.) (in, on), яздя (велосипед)
3. возя, повозвам, качвам (на превозно средство)
to RIDE a child on one's back нося дете на гръб
4. обикалям, обхождам, пропътувам, прекосявам, изминавам, (разстояние)
to RIDE a ford минавам река в брод на кон
5. вървя, движа се (за превозно средство)
6. нося се, движа се, плувам, плъзгам се
the bird/ship was riding (on) the wind/the waves птицата/корабът се носеше по вятъра/вълните
7. на котва съм (и to RIDE at anchor)
to RIDE hard клатушкам се (за закотвен кораб)
8. измъчвам, потискам, не оставям на мира, тормозя, вадя душата на, владея
to be ridden by fears измъчват ме страхове
to be ridden by prejudices жертва съм на предразсъдъци
9. ам. sl. дразня, закачам, измъчвам, тормозя
10. тежа (за ездач-еди-колко килограма)
11. с прил. съм за езда
the ground rode hard after the frost след мраза земята беше твърда за яздене
12. държа крак (на педал)
13. надвиснал съм над
14. свивам се, за да намаля силата на удар
to let something RIDE не се занимавам вече с нещо, зарязвам нещо
to RIDE again възстановявам се, възвръщам силите си
to RIDE high имам успех
to RIDE one's hobby начесвам си крастата
to RIDE herd on ам. sl. следя, проверявам
to RIDE a joke to death повтарям шега до втръсване, прекалявам с шега
ride at насочвам (се) към (с кон)
ride away заминавам, отдалечавам се
ride down настигам, задминавам, събарям, стъпквам, сгазвам
ride off ride away
to RIDE off on a side issue отплесвам се, отвличам се от темата
ride on завися от, разчитам на
to RIDE on someone's success възползувам се от успеха на някого
ride out излизам с кола/на езда, мор. издържам на (буря), излизам от затруднение, преодолявам
ride up идвам/приближавам се на кон и пр., измъквам се, изскачам, вдигам се нагоре (за дреха)
II. 1. езда
разходка (на кон, велосипед, с кола и np.), пътуване
to give someone a RIDE качвам някого на колата си
to take for a RIDE качвам на колата си, вземам на подбив, подигравам се/майтапя се с, измамвам, изигравам, мятам
ам. sl. (отвличам и) убивам, пречуквам, очиствам
bumpy RIDE пътуване по неравен път, друсане
to steal a RIDE возя се/пътувам без билет
2. алея, път, просека
3. влакче, виенско колело (в увеселителен парк)* * *{raid} v (rode {roud}; ridden {'ridn}) 1. яздя, яхам (кон); (2) {raid} n 1. езда; разходка (на кон, велосипед, с кола и np.)* * *яздя; яхам; угнетявам; обикалям; потискам; прекосявам; газя; владея; возя; пропътувам; кръстосвам;* * *1. 1 държа крак (на педал) 2. 1 надвиснал съм над 3. 1 с прил.... съм за езда 4. 1 свивам се, за да намаля силата на удар 5. bumpy ride пътуване по неравен път, друсане 6. i. яздя, яхам (кон) 7. ii. езда 8. ride at насочвам (се) към (с кон) 9. ride away заминавам, отдалечавам се 10. ride down настигам, задминавам, събарям, стъпквам, сгазвам 11. ride off ride away 12. ride on завися от, разчитам на 13. ride out излизам с кола/на езда, мор. издържам на (буря), излизам от затруднение, преодолявам 14. ride up идвам/приближавам се на кон и пр., измъквам се, изскачам, вдигам се нагоре (за дреха) 15. the bird/ship was riding (on) the wind/the waves птицата/корабът се носеше по вятъра/вълните 16. the ground rode hard after the frost след мраза земята беше твърда за яздене 17. to be ridden by fears измъчват ме страхове 18. to be ridden by prejudices жертва съм на предразсъдъци 19. to give someone a ride качвам някого на колата си 20. to let something ride не се занимавам вече с нещо, зарязвам нещо 21. to ride a child on one's back нося дете на гръб 22. to ride a ford минавам река в брод на кон 23. to ride a joke to death повтарям шега до втръсване, прекалявам с шега 24. to ride a race участвувам в конно надбягване 25. to ride again възстановявам се, възвръщам силите си 26. to ride for a fall яздя лудо, прен. търся си белята, пол. сам си докарвам поражението 27. to ride hard клатушкам се (за закотвен кораб) 28. to ride herd on ам. sl. следя, проверявам 29. to ride high имам успех 30. to ride off on a side issue отплесвам се, отвличам се от темата 31. to ride on someone's success възползувам се от успеха на някого 32. to ride one's hobby начесвам си крастата 33. to ride to death съсипвам (кон-от яздене) 34. to steal a ride возя се/пътувам без билет 35. to take for a ride качвам на колата си, вземам на подбив, подигравам се/майтапя се с, измамвам, изигравам, мятам 36. алея, път, просека 37. ам. sl. (отвличам и) убивам, пречуквам, очиствам 38. ам. sl. дразня, закачам, измъчвам, тормозя 39. влакче, виенско колело (в увеселителен парк) 40. возя се (с автобус, влак и пр.) (in, on), яздя (велосипед) 41. возя, повозвам, качвам (на превозно средство) 42. вървя, движа се (за превозно средство) 43. измъчвам, потискам, не оставям на мира, тормозя, вадя душата на, владея 44. на котва съм (и to ride at anchor) 45. нося се, движа се, плувам, плъзгам се 46. обикалям, обхождам, пропътувам, прекосявам, изминавам, (разстояние) 47. разходка (на кон, велосипед, с кола и np.), пътуване 48. тежа (за ездач-еди-колко килограма)* * *ride [raid] I. v ( rode [roud], ridden[ridən]) 1. яздя, яхам (on); 2. возя се (на автобус, трамвай, влак, велосипед); to \ride on the bus пътувам с автобус; 3. обикалям, обхождам, пропътувам, кръстосвам, прекосявам ( местност); изминавам (разстояние на кон или с превозно средство); to \ride a ford минавам река в брод на кон; 4. вървя, движа се (за превозно средство); 5. возя, качвам (на превозно средство); to \ride a child on o.'s back нося дете на гръб; 6. нося се, движа се, плувам (on); 7. на котва съм; the ship \rides ( at anchor) корабът е на котва; to \ride hard клатушкам се, клатя се (за закотвен кораб); 8. налягам, налегнал съм, газя, потискам, притеснявам, угнетявам, измъчвам, тормозя, не оставям на мира, вадя душата на; владея; to \ride roughshod over тъпча, гнетя; мачкам; 9. язди се (за терен); the grass \rides soft тревата е мека за езда; 10. тежа (за ездач); 11. разг. подигравам се с, дразня, закачам; • to \ride a hobby чеша си крастата; to \ride the whirlwind господар съм на положението; to \ride off on a side issue отплесвам се; to \ride high имам голям успех; to \ride again възвръщам силите си; to \ride full speed препускам; прекалявам с ( шега); to \ride for a fall търся си белята; let s.th. \ride оставям нещо както си е, не закачам; to \ride to hounds ходя на лов на кон и с кучета; to \ride a race участвам в конни надбягвания; II. n 1. езда; разходка (на кон, велосипед и пр.); to go for ( have) a \ride ходя на езда, правя разходка, разхождам се; to give s.o. a \ride качвам на колата си; to take for a \ride 1) качвам на колата си; 2) sl пречуквам, убивам, умъртвявам; 3) подигравам се с, вземам на подбив, кодоша се с; наругавам; to steal a \ride возя се без билет; a rough ( bumpy) \ride тежка задача; to get a free \ride възползвам се, ползвам се от ситуацията; 2. алея, път, просека (през гора). -
7 walk
{wɔ:k}
I. 1. вървя, ходя, вървя/отивам пеш
2. обикалям, кръстосвам, обхождам
ходя, разхождам се (about по, из)
3. вървя с обикновен ход (за пешеходец), вървя ходом (за кон)
4. извървявам, преминавам, пропътувам
5. бутам, тикам (велосипед и пр.)
6. водя, развеждам, разхождам
to WALK someone (to) съпровождам, изпращам някого (до) (вкъщи и пр.)
to WALK the streets скитам из улиците, уличница съм
7. явявам се, бродя (за призрак)
8. ост. живея, държа се, постъпвам (по определен начин)
to WALK the hospitals/wards на практика съм в болница (за студент медик)
9. мор. движа се, напредвам
10. обхождам (за да измеря и пр.) площ
walk abroad ширя се, разпространявам се (за епидемия, порок и пр.)
walk away отивам си, отвеждам, откарвам
to WALK away from задминавам, изпреварвам, побеждавам с лекота, отървавам се леко (от катастрофа и пр.)
to WALK away with разг. открадвам, задигам, отнасям, отмъквам, спечелвам лесно
walk in влизам
to WALK in on влизам неочаквано/вмъквам се при
walk into влизам/навлизам в
разг. налитам/попадам/влизам в (капан и пр. порaди непредпазливост), нападам, нахвърлям се върху, ругая
sl. налапвам, излапвам, нагъвам, изразходвам бързо
walk off отивам си внезапно/без предупреждение
отървавам се чрез ходене от (излишнo тегло, лошо настроение и пр.)
to WALK off one's dinner разхождам се, за да ми се смели храната
to WALK someone off his feet/legs съсипвам някого от ходене
to WALK off with разг. лесно спечелвам/вземам награда, разг. задигам, открадвам
walk on театр. участвувам като статист
walk out излизам, напускам демонстративно, стачкувам
измъквам се от (затруднение, неудобно положение и пр.) to WALK out on разг. напускам демонстративно, изоставям, зарязвам
to WALK out with ходя/имам любов с, воен. излизам в градски отпуск
walk over спечелвам без всякакво затруднение, нанасям съкрушителна победа над
разг. отнасям се пренебрежително/презрително към (и to WALK all over someone)
walk through показвам някому мизансцен
to WALK through one's part правя кратка репетиция на роля или (част от) пиеса, отнасям се с безразличие към работата си
walk up приближавам се (to)
WALK up! заповядайте! влезте! вървя нагоре по, изкачвам (стълби и пр.)
II. 1. ход, ходене, вървене, вървеж
it is a good WALK to the park до парка има доста път
2. обикновен ход
to go at a WALK вървя/движа се с обикновен ход
to slow to/to drop into a WALK преминавам в нормален ход (за кон, бегач и пр.)
he never gets beyond a WALK той никога не забързва
3. начин на ходене, характерна стъпка, вървеж, походка
4. разходка
to go for a WALK отивам да се разходя
to take a WALK разхождам се
to take someone for a WALK завеждам/извеждам някого на разходка
5. любимо място за разходка
6. алея, пътека
7. оградено място за домашни животни/за трениране на кучета и пр.
WALK of life обществено положение, занятие, професия
to win in a WALK спечелвам/побеждавам без всякакво усилие* * *{wъ:k} v 1. вървя, ходя; вървя/отивам пеш; 2. обикалям, кръстосв(2) {wъ:k} n 1. ход, ходене, вървене, вървеж; it is a good walk to* * *ходене; ходя; ход; стъпвам; разходка; разхождам; обикалям; обхождам; походка; бродя; алея; вървеж; вървя; водя; вървя; вървене; развеждам; пропътувам; пътека; път; кръстосвам;* * *1. he never gets beyond a walk той никога не забързва 2. i. вървя, ходя, вървя/отивам пеш 3. ii. ход, ходене, вървене, вървеж 4. it is a good walk to the park до парка има доста път 5. sl. налапвам, излапвам, нагъвам, изразходвам бързо 6. to go at a walk вървя/движа се с обикновен ход 7. to go for a walk отивам да се разходя 8. to slow to/to drop into a walk преминавам в нормален ход (за кон, бегач и пр.) 9. to take a walk разхождам се 10. to take someone for a walk завеждам/извеждам някого на разходка 11. to walk away from задминавам, изпреварвам, побеждавам с лекота, отървавам се леко (от катастрофа и пр.) 12. to walk away with разг. открадвам, задигам, отнасям, отмъквам, спечелвам лесно 13. to walk in on влизам неочаквано/вмъквам се при 14. to walk off one's dinner разхождам се, за да ми се смели храната 15. to walk off with разг. лесно спечелвам/вземам награда, разг. задигам, открадвам 16. to walk out with ходя/имам любов с, воен. излизам в градски отпуск 17. to walk someone (to) съпровождам, изпращам някого (до) (вкъщи и пр.) 18. to walk someone off his feet/legs съсипвам някого от ходене 19. to walk the hospitals/wards на практика съм в болница (за студент медик) 20. to walk the streets скитам из улиците, уличница съм 21. to walk through one's part правя кратка репетиция на роля или (част от) пиеса, отнасям се с безразличие към работата си 22. to win in a walk спечелвам/побеждавам без всякакво усилие 23. walk abroad ширя се, разпространявам се (за епидемия, порок и пр.) 24. walk away отивам си, отвеждам, откарвам 25. walk in влизам 26. walk into влизам/навлизам в 27. walk of life обществено положение, занятие, професия 28. walk off отивам си внезапно/без предупреждение 29. walk on театр. участвувам като статист 30. walk out излизам, напускам демонстративно, стачкувам 31. walk over спечелвам без всякакво затруднение, нанасям съкрушителна победа над 32. walk through показвам някому мизансцен 33. walk up приближавам се (to) 34. walk up! заповядайте! влезте! вървя нагоре по, изкачвам (стълби и пр.) 35. алея, пътека 36. бутам, тикам (велосипед и пр.) 37. водя, развеждам, разхождам 38. вървя с обикновен ход (за пешеходец), вървя ходом (за кон) 39. извървявам, преминавам, пропътувам 40. измъквам се от (затруднение, неудобно положение и пр.) to walk out on разг. напускам демонстративно, изоставям, зарязвам 41. любимо място за разходка 42. мор. движа се, напредвам 43. начин на ходене, характерна стъпка, вървеж, походка 44. обикалям, кръстосвам, обхождам 45. обикновен ход 46. обхождам (за да измеря и пр.) площ 47. оградено място за домашни животни/за трениране на кучета и пр 48. ост. живея, държа се, постъпвам (по определен начин) 49. отървавам се чрез ходене от (излишнo тегло, лошо настроение и пр.) 50. разг. налитам/попадам/влизам в (капан и пр. порaди непредпазливост), нападам, нахвърлям се върху, ругая 51. разг. отнасям се пренебрежително/презрително към (и to walk all over someone) 52. разходка 53. ходя, разхождам се (about по, из) 54. явявам се, бродя (за призрак)* * *walk[wɔ:k] I. v 1. ходя, вървя; ходя (вървя, отивам) пеш; ходя по (из), обикалям, кръстосвам, обхождам; разхождам се (и с about); to \walk tall ходя с гордо вдигната глава; to be out \walking излязъл съм на разходка; 2. карам, вървя с обикновен ход (за пешеходец); вървя ходом (за кон); 3. преминавам, зминавам, пропътувам; 4. водя, развеждам ( over); разхождам ( кон); карам го да върви ходом; 5. разг. отивам си, махвам се; 6. явявам се, бродя (за призрак); 7. ам. sl бивам оправдан (в съда); пускат ме; 8. изчезвам, бивам задигнат (откраднат); 9. ост. живея по даден начин, държа се, постъпвам, действам; • to \walk it побеждавам без проблем, печеля лесна победа; to \walk the boards подвизавам се на сцената; to \walk the chalk вървя право по начертана с тебешир линия (за да докажа, че не съм пиян); държа се безупречно; to \walk on air хвърча от радост; to \walk the hospitals на практика съм в болница (за студент-медик); to \walk the streets меря улиците, уличница съм; to \walk through o.'s part изигравам, изкарвам си набързо ролята (на репетиция); отнасям се с безразличие към работа, която ми е възложена; to \walk tall вървя с гордо изправена глава; -
8 bareback
{'beəbæk}
а, adv неоседлан, без седло, на неоседлан кон
ride BAREBACK яздя на неоседлан кон* * *{'beъbak} а, adv неоседлан; без седло, на неоседлан кон.* * *неоседлан;* * *1. ride bareback яздя на неоседлан кон 2. а, adv неоседлан, без седло, на неоседлан кон* * *bareback[´bɛə¸bæk] I. adj неоседлан (и barebacked); II. adv без седло, на разседлица, на неоседлан (гол) кон. -
9 hand
{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)* * *{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;* * *страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;* * *1.... in hand с... в ръка 2. 1 аttr ръчен, портативен 3. 1 карти игра, партия 4. 1 карти играч 5. 1 мярка за измерване височината на кон (около 10 см) 6. 1 стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак) 7. 1 театр. разг. аплодисменти, овации 8. an old hand опитен човек, специалист, рецидивист 9. at first/second hand от първа/втора ръка (за сведения и пр.) 10. at hand наблизо, под ръка, на разположение 11. at someone's hand (s) от (страна на) 12. by hand ръчно, с ръка 13. fact admitted on all hands всепризнат факт 14. from hand to hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг 15. hand of tobacco шепа тютюневи листа 16. hands off... ! долу ръцете от... ! hands up! горе ръцете! предай се! here's my hand on it ето ръката ми, съгласен съм 17. hands off не пипай 18. hands wanted търсят се работници 19. hat in hand с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос) 20. heavy/iron hand желязна ръка, тирания, деспотизъм 21. his hand is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е 22. i did not expect such treatment at your hands не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас 23. i. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност 24. ii. (пре) давам, връчвам (to) 25. in one's own hand със собствената си ръка/почерк, собственоръчно 26. l can't lay/put my hand on it не мога да то намеря/открия 27. let's have a hand at bridge да изиграем една партия бридж 28. on all hands, on every hand от всички страни 29. on either hand от двете страни 30. on the one hand..., on the other hand... от една страна..., (а) от друга.. 31. on the right/left hand отдясно/отляво, от дясната/лявата страна 32. open hand щедра/широка ръка 33. she's off my hands нямам повече грижа за нея 34. ship's hands екипаж на кораб 35. the elder/eldest hand играч, който започва първи 36. the-of god пръст божи 37. to be a good/great/dab hand at голям майстор съм в/на, бива ме в 38. to be a new hand at новак съм в 39. to be in hand започнат съм (за работа) 40. to be ip someone's hands в ръцете/властта съм на иякого 41. to bite the hand that feeds you показвам черна неблагодарност 42. to bring up/feed by hand отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер 43. to call/decare/show one's hand откривам/разкривам картите си (и прен.) 44. to force someone's hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си 45. to get a good/big hand имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти 46. to get one's hand in свиквам (с работа и пр.) 47. to get something off one's hands отървавам се от нещо, махам го от главата си 48. to give one's hand (up) on it обещавам тържествено, вричам се 49. to give one's hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за 50. to give someone a good/big hand посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно 51. to give/put the last hand to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо 52. to go on o/s hands and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно 53. to have a hand in something имам пръст в нещо 54. to have in hand имам (на разположение) 55. to have one's hand in във форма съм 56. to have one's hands full имам много работа/грижи 57. to have someone in the hollow of one's hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого 58. to hold one's hand пасувам, въздържам се 59. to keep one's hand in упражнявам се, поддържам си формата 60. to lend/give/bear someone a (helping) hand помагам някому 61. to lift (up) /rafae one's hand against someone вдигам ръка срещу някого 62. to live from hand to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам 63. to play a good hand играя добре 64. to play for one's own hand 65. to set one's hand to слагам подписа си на 66. to take something /someone in hand заемам се с нещо/някого 67. to take something off someone's hands освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо 68. to take something out of someone's hand снемам отговорността за нещо от някого 69. to write (in) a small hand пиша ситно/дребно 70. two portraits by the same hand два портрета от същия автор 71. under your hand and seal с вашия подпис и лечат 72. winter is at hand зимата наближава 73. with a sparing hand икономично, пестеливо 74. with open hand с широка ръка, щедро 75. в обстоятелствени изрази 76. източник 77. карти ръка, карти (които получава всеки играч) 78. майстор, автор 79. мор. свивам, прибирам (платно) 80. направляван с ръка hand of bananas кичур банани 81. подавам, поднасям 82. подпис 83. почерк 84. работник, работна ръка, моряк 85. сръчност, умение, ръка, майсторство 86. страна* * *hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно; -
10 amble
{'æmbl}
I. 1. вървя раван (за кон)
2. вървя бавно/полекичка
to AMBLE along разхождам се без цел, шляя се
II. 1. раван
2. бавна/спокойна разходка* * *{'ambl} v 1. вървя раван (за кон); 2. вървя бавно/ полекичка; (2) n 1. раван; 2. бавна/спокойна разходка.* * *1 v вървя полека;2 n лека походка;amble; v 1. вървя раван (за кон); 2. вървя бавно/ полекичка; to amble along разхождам се без* * *1. i. вървя раван (за кон) 2. ii. раван 3. to amble along разхождам се без цел, шляя се 4. бавна/спокойна разходка 5. вървя бавно/полекичка* * * -
11 head
{hed}
I. 1. глава, прен. човек, глава
from HEAD to foot от глава (та) до пети (те)
taller by a HEAD c една глава по-висок
per HEAD на човек/глава
to turn HEAD over heels обръщам се презглава
he stands HEAD and shoulders above her прен. той стой много по-високо от нея/далеч я превъзхожда
to show oneself HEAD показвам се, появявам се
to talk someone's HEAD off проглушавам ушите на/уморявам някого с приказки
to lose one's HEAD бивам обезглавен, прен. обърквам се, шашардисвам се, загубвам и ума, и дума
to keep/hold one's HEAD above water държа си главата над водата, прен. свързвам двата края, нямам дългове
King's/Queen's HEAD пощенска марка с лика на краля/кралицата
2. (рl без изменение) глава добитък
twenty HEAD of cattle двадесет глави добитък
large HEAD of game много дивеч
3. прен. ум, разсъдък, способности, талант, разг. акъл
he has a good HEAD on his shoulders сече му акълът, умен човек e
to have no HEAD for mathematics не ме бива по/мъчно усвоявам математиката
to have a HEAD like a sieve забравям всичко, не мога да помня
to put something into someone's HEAD внушавам/давам някому идея за нещо
to put something out of someone's HEAD карам някого да забрави нещо
to put something out of one's HEAD преставам да мисля за нещо, избивам си нещо от главата
to get a swelled/aм. big. HEAD навирвам нос, придавам си важност, важнича, големея се
to have a HEAD (on one) имам главоболие, боли ме главата (и от пиянство), акъллия съм
of one's own HEAD самостоятелно, на своя глава
to reckon in one's HEAD смятам наум
he has got/taken it into his HEAD to/that наумил си e да, внушил си e, че
his name has got out of my HEAD забравил съм му името
to talk over/above another's HEAD/the HEAD s of others/one's audience говоря неразбираемо за слушателите си/на твърде труден за слушателите си език
to keep one's HEAD запазвам самообладание
to go off one's HEAD полудявам
to be off/out of one's HEAD луд/полудял съм
4. началник, шеф, ръководител, вожд, главатар, глава (на семейство), директор (и на училище)
HEAD of state държавен глава
5. предна част, глава, нос (на кораб), главичка (на гвоздей и пр.), острие (на брадва и пр.), чело (на чук), воен. заряд (на граната, торпедо), метал. леяк, мъртва глава
6. предно/първо място
at the HEAD of начело на
to take the HEAD of the table сядам на председателското място (на масата)
7. връх, горна част (на страница и пр.), горен край (на езеро)
to stand something on its HEAD поставям нещо с главата надолу
8. извор
9. геогр. нос
10. жило, връх (на цирей)
11. пяна, яка (на бира)
12. рубрика, отдел (във вестник), заглавие, точка, категория, новина, кратко съобшение (по радиото, телевизията)
under separate HEADs отделно. под отделни заглавия
13. ези, лицева страна на монета
HEADs or tails ези-тура
14. тех. височина на/напор, налягане
15. стр. ригел, горна греда на рамка за врата/прозорец, арх. капител
16. тех. глава (на магнетофон)
17. (опъната) кожа (на барабан), място за ключовете, главичка, охлюв (на цигулка)
18. бот. съцветие, главичка, глава
HEAD of cabbage зелка
HEAD of lettuce салата
19. sl. наркоман
20. грам. главна/основна дума (в конструкция)
21. sl. клозет
on his HEAD be it той да носи оповорността
HEAD over ears прен. затънал до уши
over one's HEAD над/надвиснал над главата ми (особ. за опасност), твърде груден, неразбираем, без мое знание/съгласие
he was promoted over my HEAD новишиха гo, без да се допитат до мен, повишиха него вместо мене
to come/gather to a HEAD назрявам (за цирей)
to come to a HEAD прен. достигам връхна точка/критичен/решителен момент
to bring to a HEAD предизвиквам криза, довеждам до критично положение
to make HEAD against съпротивлявам се/боря се/напредвам срещу
I can't make HEAD or tail of something не мога да проумея/разбера нещо
to give a horse/person his HEAD отпускам юздите на кон/прен. някому
to let someone have/give someone his HEAD давам свобода (на действие) на някого
we put our HEADs together прен. съвещавахме се
II. 1. челен, преден, първи, главен, старши (на служител)
HEAD Post Office Централна пощенска станция
2. насрещен (за вятър и пр.)
3. муз. От горен регистър (за глас)
III. 1. възглавявам, начело съм на, водя
2. озаглавявам, слагам заглавие на
3. слагам глава/главичка на, слагам острие на (стрела)
4. отсичам главата на (животно), отрязвам/прекършвам връхчетата (на растение)
5. изправям се срещу (вълни и пр.)
6. тръгвам за, вървя към (for), насочвам (се), упътвам (се)
направлявам, държа курс/посока към (for)
to HEAD for trouble търся си белята
7. завивам се (за зелка)
8. изкласявам (за жито и пр.)
9. сп. удрям (топка) с глава
10. водя начаглото си, извирам от (за река)
11. изпреварвам, задминавам
12. ам. препречвам пътя на (стадо и пр.)
head back връщам, пращам в обратна посока, препречвам пътя на (с цел да отклоня, върна)
head off отклонявам, изпреварвам, за да отклоня, отблъсквам, препятствувам на, препречвам пътя на, прен. предотвратявам, попречвам на
to HEAD off an equalizer удрям с глава, за да изравня резултата* * *{hed} n 1. глава; прен. човек, глава; from head to foot от глава(та(2) {hed} a 1. челен, преден; първи, главен; старши (на служител{3} {hed} v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. озаглавявам,* * *челен; шеф; яка; озаглавявам; оглавявам; преден; главатар; главен; възгласявам; глава; ези; лидер; началник; насрещен;* * *1. (рl без изменение) глава добитък 2. 1 (опъната) кожа (на барабан), място за ключовете, главичка, охлюв (на цигулка) 3. 1 sl. наркоман 4. 1 ам. препречвам пътя на (стадо и пр.) 5. 1 бот. съцветие, главичка, глава 6. 1 ези, лицева страна на монета 7. 1 изпреварвам, задминавам 8. 1 пяна, яка (на бира) 9. 1 рубрика, отдел (във вестник), заглавие, точка, категория, новина, кратко съобшение (по радиото, телевизията) 10. 1 стр. ригел, горна греда на рамка за врата/прозорец, арх. капител 11. 1 тех. височина на/напор, налягане 12. 1 тех. глава (на магнетофон) 13. 2 sl. клозет 14. 20. грам. главна/основна дума (в конструкция) 15. at the head of начело на 16. from head to foot от глава (та) до пети (те) 17. he has a good head on his shoulders сече му акълът, умен човек e 18. he has got/taken it into his head to/that наумил си e да, внушил си e, че 19. he stands head and shoulders above her прен. той стой много по-високо от нея/далеч я превъзхожда 20. he was promoted over my head новишиха гo, без да се допитат до мен, повишиха него вместо мене 21. head back връщам, пращам в обратна посока, препречвам пътя на (с цел да отклоня, върна) 22. head of cabbage зелка 23. head of lettuce салата 24. head of state държавен глава 25. head off отклонявам, изпреварвам, за да отклоня, отблъсквам, препятствувам на, препречвам пътя на, прен. предотвратявам, попречвам на 26. head over ears прен. затънал до уши 27. head post office Централна пощенска станция 28. heads or tails ези-тура 29. his name has got out of my head забравил съм му името 30. i can't make head or tail of something не мога да проумея/разбера нещо 31. i. глава, прен. човек, глава 32. ii. челен, преден, първи, главен, старши (на служител) 33. iii. възглавявам, начело съм на, водя 34. king's/queen's head пощенска марка с лика на краля/кралицата 35. large head of game много дивеч 36. of one's own head самостоятелно, на своя глава 37. on his head be it той да носи оповорността 38. over one's head над/надвиснал над главата ми (особ. за опасност), твърде груден, неразбираем, без мое знание/съгласие 39. per head на човек/глава 40. taller by a head c една глава по-висок 41. to be off/out of one's head луд/полудял съм 42. to bring to a head предизвиквам криза, довеждам до критично положение 43. to come to a head прен. достигам връхна точка/критичен/решителен момент 44. to come/gather to a head назрявам (за цирей) 45. to get a swelled/aм. big. head навирвам нос, придавам си важност, важнича, големея се 46. to give a horse/person his head отпускам юздите на кон/прен. някому 47. to go off one's head полудявам 48. to have a head (on one) имам главоболие, боли ме главата (и от пиянство), акъллия съм 49. to have a head like a sieve забравям всичко, не мога да помня 50. to have no head for mathematics не ме бива по/мъчно усвоявам математиката 51. to head for trouble търся си белята 52. to head off an equalizer удрям с глава, за да изравня резултата 53. to keep one's head запазвам самообладание 54. to keep/hold one's head above water държа си главата над водата, прен. свързвам двата края, нямам дългове 55. to let someone have/give someone his head давам свобода (на действие) на някого 56. to lose one's head бивам обезглавен, прен. обърквам се, шашардисвам се, загубвам и ума, и дума 57. to make head against съпротивлявам се/боря се/напредвам срещу 58. to put something into someone's head внушавам/давам някому идея за нещо 59. to put something out of one's head преставам да мисля за нещо, избивам си нещо от главата 60. to put something out of someone's head карам някого да забрави нещо 61. to reckon in one's head смятам наум 62. to show oneself head показвам се, появявам се 63. to stand something on its head поставям нещо с главата надолу 64. to take the head of the table сядам на председателското място (на масата) 65. to talk over/above another's head/the head s of others/one's audience говоря неразбираемо за слушателите си/на твърде труден за слушателите си език 66. to talk someone's head off проглушавам ушите на/уморявам някого с приказки 67. to turn head over heels обръщам се презглава 68. twenty head of cattle двадесет глави добитък 69. under separate heads отделно. под отделни заглавия 70. we put our heads together прен. съвещавахме се 71. водя начаглото си, извирам от (за река) 72. връх, горна част (на страница и пр.), горен край (на езеро) 73. геогр. нос 74. жило, връх (на цирей) 75. завивам се (за зелка) 76. извор 77. изкласявам (за жито и пр.) 78. изправям се срещу (вълни и пр.) 79. муз. От горен регистър (за глас) 80. направлявам, държа курс/посока към (for) 81. насрещен (за вятър и пр.) 82. началник, шеф, ръководител, вожд, главатар, глава (на семейство), директор (и на училище) 83. озаглавявам, слагам заглавие на 84. отсичам главата на (животно), отрязвам/прекършвам връхчетата (на растение) 85. предна част, глава, нос (на кораб), главичка (на гвоздей и пр.), острие (на брадва и пр.), чело (на чук), воен. заряд (на граната, торпедо), метал. леяк, мъртва глава 86. предно/първо място 87. прен. ум, разсъдък, способности, талант, разг. акъл 88. слагам глава/главичка на, слагам острие на (стрела) 89. сп. удрям (топка) с глава 90. тръгвам за, вървя към (for), насочвам (се), упътвам (се)* * *head [hed] I. n 1. глава; прен. човек, глава; глава добитък (pl без изменение); per \head на човек (глава); thirty \head of cattle тридесет глави добитък; from \head to foot от глава до пети; to walk with o.'s \head high in the air ходя с високо вдигнато чело; by a \head taller с една глава по-висок; these instructions were given over my \head тези указания са били дадени без мое знание (без да се допитат до мен); he was promoted over my \head произведоха (повишиха) го вместо мен; \head first ( foremost) с главата напред; стремглаво; to fall \head first падам с главата надолу; to turn \head over heels обръщам се презглава; on his \head be it отговорността е негова; to cut ( strike) off s.o.'s \head, to cut ( make) s.o. shorter by a \head обезглавявам някого; to lose o.'s \head обезглавен съм; прен. обърквам се, шашардисвам се; we laid ( put) our \heads together ние се съвещавахме; to do s.th. on o.'s \head правя нещо леко (лесно); върша нещо без усилие; to get a swelled ( the big) \head навирвам нос, придавам си важност, големея се, надувам се, важнича; to bury o.'s \head in the sand отказвам упорито да призная съществуващи факти; dead \head разг. посетител (пътник) без билет; death's \head череп; to bite ( snap) s.o.'s \head off разг. срязвам някого, отвръщам грубо и рязко; I can do it standing on my \head мога да го направя с вързани очи; it does my \head in това ме побърква, изнервя, разстройва; to build up a \head of steam постепенно побеснявам, губя търпение, излизам от кожата си; to give s.o.'s \head a washing прен. трия сол на главата на някого; wine that goes ( gets) to o.'s \head вино, което удря в главата; success went to her \head успехът ѝ завъртя главата, прен. забрави се; to have o.'s \head in the clouds хвърча в облаците; she stands \head and sholders above him прен. тя стои много по-високо от него; to hide o.'s ( diminished) \head спотайвам се (от срам); to hold ( keep) o.'s \head above water прен. държа се на повърхността, боря се с трудностите; to keep o.'s \head down 1) спотайвам се, кротувам, трая си; 2) налягам си парцалите; работя упорито; to keep o.'s \head above ground живея, съществувам; to knock their \heads together накарвам ги да се помирят; to knock (s.th.) on the \head 1) опровергавам; 2) прекратявам, спирам, слагам край на; to lift s.o.'s \head зарадвам някого; повдигам духа на някого; to stake o.'s \head on залагам (режа, давам) си главата за; to talk s.o.'s \head off проглушавам ушите на някого с приказки, уморявам някого от приказки; to work o.'s \head off работя като вол; to make \head or tail of разбирам, проумявам, разгадавам; 2. прен. ум, разум, разсъдък; разг. акъл; she has a good \head on her shoulders, her head is screwed on ( the right way) тя е умен човек, има акъл в главата си; to screw o.'s \head tight опичам си ума, не се поддавам на изкушение; to have no \head for geography не ме бива по география, не мога да помня (усвоявам) материала по география; it is above my \head това е прекалено сложно за мен, не го разбирам; to have a \head like a sieve забравям всичко, не мога да помня; to reckon in o.'s \head правя си сметка наум; he has got ( taken) it into his \head that той си е наумил, че; it never entered my \head that никога не ми е идвало наум, че; I think he made it up out of his own \head струва ми се, че той сам си измисли това; to have a \head, to have a \head on one имам акъл, акъллия съм; to keep a level ( cool) \head, to keep o.'s \head запазвам самообладание; he is off ( out of) his \head той не е на себе си, той е луд (полудял); to go out of o.'s \head полудявам, обърквам се; soft ( touched, weak, not quite right) in the \head смахнат, шашав, не с всичкия си; to turn s.o.'s \head подлудявам някого, побърквам някого; to turn s.th. over in o.'s \head премислям нещо; off the top of o.'s \head 1) импровизирано, без подготовка; 2) наизуст, "на сън"; 3. началник; шеф, бос; ръководител; водач; вожд, главатар; 4. предна част, начало, глава; нос (на кораб); острие (на брадва); чело (на чук); воен. заряд (на граната, торпедо); to take the \head of the table сядам на председателското място (на маса); at the \head of начело на; war-\head воен. боен заряд; \head on the wind мор. срещу вятъра (и прен.); to make \head напредвам, прогресирам; 5. връх, горна част, глава; главичка (на гвоздей); at the \head of the list на първо място в списъка, начело на списъка; 6. извор; fountain-\head извор; прен. източник; 7. геогр. нос; 8. жило, връх (на цирей и пр.); to come to a \head нарязвам; прен. достигам до критическа (решителна) точка; to bring to a \head довеждам до критическа точка; 9. издигната част на постеля (за главата), възглавие, възглаве; 10. пяна, яка (на бира); 11. рубрика, отдел; заглавие; under separate \heads отделно, под отделни заглавия; 12. ези, лицева страна на монета; \heads or tails ези-тура; \heads I win, tails you lose прен. и така, и иначе ти губиш; 13. тех., хидр. напор, налягане; \head of water височина на водния стълб; 14. строит., архит. ключ, ключов камък (на свод); 15. общ брой, число; 16. мет. леяк; мъртва (изгубена) глава; 17. тех. супорт, подвижно седло на струг; to make \head against съпротивлявам се срещу; боря се против; напредвам срещу; by the \head мор. с надлъжен наклон към носа (на кораб), със забит (наклонен) нос (за кораб); прен., шег. сръбнал, пийнал; to let s.o. have o.'s \head, to give s.o. their \head давам свобода (на действие) на някого; to give a horse its \head отпускам юздите на кон; II. adj 1. челен, преден; първи, главен; \head agent главен представител; \head waiter оберкелнер; 2. насрещен, срещуположен; \head tide ( wind) насрещно течение (вятър); 3. муз. от горен регистър (за глас); III. v 1. възглавявам, начело съм на, водя; 2. тръгвам, отивам, вървя ( for); 3. озаглавявам; слагам заглавие на; 4. водя началото си от (за река); извирам от; 5. отсичам главата на ( животно), обезглавявам; 6. слагам глава (главичка) на; 7. завивам се (за зелка); 8. сп. удрям ( топка) с глава; -
12 unbacked
{,ʌn'bækt}
1. неподкрепен, без поддръжници
2. необоснован, неаргументиран
3. необязден, за който няма залагания (за кон)* * *{,^n'bakt} а 1. неподкрепен, без поддръжници; 2. необоснован* * *необоснован; необязден;* * *1. необоснован, неаргументиран 2. необязден, за който няма залагания (за кон) 3. неподкрепен, без поддръжници* * * -
13 pull
{pul}
I. 1. дърпам, дръпвам, тегля, изтеглям, разтеглям, опъвам, опъвам юздечката (за кон)
to PULL someone's ears, to PULL someone by the ears дърпам ушите на някого
to PULL one's hat over one's ears прихлупвам си шапката
to PULL a door open/shut отварям/затварям врата
2. изтеглям (mana, нож и пр.), вадя, изваждам (зъб), издърпвам
3. късам, откъсвам
скубя, отскубвам, изскубвам (и с up)
4. греба
to PULL an oar/a boat греба
to PULL a good oar добър гребец съм, греба добре
boat that PULLs eight oars лодка с осем гребла
to PULL one's weight греба правилно, прен. работя добре/пълноценно
5. движа се, придвижвам се (напред), плувам (за лодка)
the boat PULLed in-shore/for the shore лодката се отправи към брега
6. сп. задържам (кон), за да не спечели състезание
7. разтеглям се, развличам се
8. привличам (купувачи и пр.)
имам влияние (with над, сред)
9. разкъсвам, разпарям
10. ам. sl. насърчавам (състезател) с викове и пр
11. разг. правя, извършвам
the police PULLed a raid полицията направи внезапна проверка (напр. в публичен дом)
to PULL a fast one излъгвам, измамвам
you can't PULL that stuff on me такива не ми минават
12. печ. отпечатвам, правя отпечатък
13. sl. арестувам, пипвам, открадвам, ограбвам (банка и пр.)
14. крикет, голф запращам топка неправилно наляво
to PULL someone's leg майтапя сe/подигравам се с някого, занасям/будалкам някого
to PULL strings/wires дърпам конците, ходатайствувам, използувам връзки, действувам задкулисно
PULL devil PULL baker ожесточена боpба
to PULL the rug from under someone спирам подкрепата си за някого, оставям някого без подкрепа
pull about блъскам насам-натам, отнасям се грубо към
pull ahead откъсвам се, отивам напред (при състезание)
II. 1. дърпане, дръпване, теглене, теглителна сила
to give a PULL at дръпвам
2. гребане, разходка с лодка
3. глътване, глътка, смръкване, смукване
to take a PULL at a bottle/a pipe сръбвам от бутилка/дръпвам от лула
4. дръпване на юздите (на кон)
5. привличане, притегляне, притегателна сила
6. трудно изкачване/придвижване
7. шнур (на звънец), дръжка, лост на помпа
8. печ. коректура, отпечатък
9. сп. топка, отпратена наляво
10. разг. влияние (with пред), предимство, привилегия
to have the PULL of someone /a PULL over someone имам предимство пред някого, облагодетелствуван съм за сметка на някого* * *{pul} v 1.дърпам, дръпвам; тегля, изтеглям; разтеглям; опъвам; о(2) {pul} n 1. дърпане, дръпване, теглене; теглителна сила; to g* * *шпалта; смуча; тегля; опъвам; притеглям; привличам; бера; дръпвам; греба; дърпам; късам;* * *1. 1 sl. арестувам, пипвам, открадвам, ограбвам (банка и пр.) 2. 1 крикет, голф запращам топка неправилно наляво 3. 1 печ. отпечатвам, правя отпечатък 4. 1 разг. правя, извършвам 5. boat that pulls eight oars лодка с осем гребла 6. i. дърпам, дръпвам, тегля, изтеглям, разтеглям, опъвам, опъвам юздечката (за кон) 7. ii. дърпане, дръпване, теглене, теглителна сила 8. pull about блъскам насам-натам, отнасям се грубо към 9. pull ahead откъсвам се, отивам напред (при състезание) 10. pull devil pull baker ожесточена боpба 11. the boat pulled in-shore/for the shore лодката се отправи към брега 12. the police pulled a raid полицията направи внезапна проверка (напр. в публичен дом) 13. to give a pull at дръпвам 14. to have the pull of someone /a pull over someone имам предимство пред някого, облагодетелствуван съм за сметка на някого 15. to pull a door open/shut отварям/затварям врата 16. to pull a fast one излъгвам, измамвам 17. to pull a good oar добър гребец съм, греба добре 18. to pull an oar/a boat греба 19. to pull one's hat over one's ears прихлупвам си шапката 20. to pull one's weight греба правилно, прен. работя добре/пълноценно 21. to pull someone's ears, to pull someone by the ears дърпам ушите на някого 22. to pull someone's leg майтапя сe/подигравам се с някого, занасям/будалкам някого 23. to pull strings/wires дърпам конците, ходатайствувам, използувам връзки, действувам задкулисно 24. to pull the rug from under someone спирам подкрепата си за някого, оставям някого без подкрепа 25. to take a pull at a bottle/a pipe сръбвам от бутилка/дръпвам от лула 26. you can't pull that stuff on me такива не ми минават 27. ам. sl. насърчавам (състезател) с викове и пр 28. глътване, глътка, смръкване, смукване 29. греба 30. гребане, разходка с лодка 31. движа се, придвижвам се (напред), плувам (за лодка) 32. дръпване на юздите (на кон) 33. изтеглям (mana, нож и пр.), вадя, изваждам (зъб), издърпвам 34. имам влияние (with над, сред) 35. късам, откъсвам 36. печ. коректура, отпечатък 37. привличам (купувачи и пр.) 38. привличане, притегляне, притегателна сила 39. разг. влияние (with пред), предимство, привилегия 40. разкъсвам, разпарям 41. разтеглям се, развличам се 42. скубя, отскубвам, изскубвам (и с up) 43. сп. задържам (кон), за да не спечели състезание 44. сп. топка, отпратена наляво 45. трудно изкачване/придвижване 46. шнур (на звънец), дръжка, лост на помпа* * *pull [pul] I. v 1. дърпам, дръпвам, тегля; опъвам (юздичката, за кон); to \pull a bell звъня; to \pull o.s. to o.'s feet изправям се на крака (с трудност, усилие); to \pull to pieces разкъсвам; прен. правя на пух и прах; разпердушинвам; to \pull a muscle разтеглям мускул; 2. (и \pull out) изтеглям, изваждам ( тапа); вадя ( зъб); издърпвам (някого от стол, креват); to \pull a gun ( knife) on s.o. разг. вадя на някого пистолет (нож); заплашвам с пистолет (нож); 3. греба; to \pull an oar ( a boat), to \pull греба; to \pull a good oar добре греба; добър гребец съм; to \pullo.'s weight греба правилно; прен. работя добре, пълноценен работник съм; a boat that \pulls eight oars лодка с осем гребла; 4. движа се (напред); плавам (за лодка); to \pull ashore стигам до брега (за лодка); 5. смуча ( лула) (at, on); тегли, гори (за лула); to \pull at a bottle пия от шише; 6. сп. задържам (кон, за да не спечели състезание); 7. късам, бера (цветя, плодове); откъсвам с корените (up); 8. ам. разкъсвам, разпарям ( шев); разтягам ( мускул); 9. притеглям, привличам; a kind of advertisement that \pulls custom вид реклама, която привлича клиентела; considerations that \pull with the general public съображения, които влияят на широката публика; to \pull for a candidate покровителствам кандидат; 10. поддавам се на теглене, раздърпвам се, разтеглям се; 11. разг. извършвам, правя; sl арестувам; пипвам, окошарвам; the police \pulled a raid полицията направи внезапна проверка (напр. в игрален дом); 12. разг. "свалям" ( гадже); 13. печ. отпечатвам, правя отпечатък (първоначално на ръчна преса); 14. сп. запращам топка вляво (при игра на крикет, голф); 15. ост., диал. кормя, чистя ( птици); • \pull caps ( wigs) разправяме се, караме се; to \pull o.'s punches не удрям с пълна сила (в бокса); прен. пипам леко, внимавам; to \pull s.o.'s leg прен. подигравам се, майтапя се с някого; to \pull a wry face правя гримаса, гримаснича; to \pull a long face омърлушвам се, окумвам се, посървам, оклюмвам; to \pull strings дърпам конците; to \pull a trick ( stunt) on s.o. разг. изигравам някому номер; to \pull a fast one излъгвам на бърза ръка (on); you can't \pull that stuff on me, \pull the other one (it' s got bells on) на мен такива не ми минават; to \pull rank възползвам се от служебното си положение за лично облагодетелстване; to \pull the plug on разг. дърпам шалтера, прекратявам; слагам край на; \pull devil \pull baker ожесточена борба; II. n 1. дърпане, теглене; теглеща, движеща сила; to give a \pull at the bell дръпвам звънеца; to keep a steady \pull on a rope равномерно тегля въже; to feel the \pull of the past миналото ме тегли, живея с миналото; 2. гребане; разходка с лодка; 3. глътване, глътка; 4. смръкване, поемане на дим (при пушене); a \pull at the pipe смръкване с лула; 5. (нечестно) дръпване на юздите (за да не спечели кон); 6. привличане, притегляне (напр. на Луната); 7. трудно изкачване; 8. шнур или дръжка на звънец; 9. лост на помпа; a long \pull голяма мярка бира, "оканица", "голяма халба"; 10. печ. шпалта, пробен отпечатък, първа коректура; 11. сп. топка, отпратена наляво (при игра на крикет); 12. разг. предимство, преимущество; влияние, протекция; to have the \pull of s.o. имам предимство пред някого, облагодетелстван съм за сметка на някого; to have an extra \pull имам особени привилегии, привилегирован съм (като кандидат за дадена служба); to have a \pull over s.o. имам влияние над някого; 13. топка, дръжка на чекмедже, шкафче и пр.; 14. пукнатина в отливка; 15. сила на отхвърляне (при взривяване); -
14 fly
{flai}
I. 1. хвърча, летя
to FLY high хвърча високо (и прен.)
2. пътувам/превозвам със самолет, управлявам, пилотирам (самолет, ракета, космически кораб)
3. пускам (хвърчило)
4. развявам се, вея се (за знаме), издигам (знаме), пътувам под (някакво) знаме (за кораб)
with hair FLY ing behind her с развети коси
to be FLY ing вдигнат съм, развявам се (за знаме)
to FLY one's flag мор. командувам съединение, упражнявам функции на адмирал
with flags FLYing победоносно, с развети знамена
5. летя (и за време), хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха
to make the dust/feathers FLY прен. вдигам скандал/пара
6. бързам, спускам се, препускам, бягам
to send someone FLYing натирвам някого, повалям някого с удар, пращам някого по бърза работа
7. движа се бързо, правя внезапно/рязко движение (за неодушевени предмети)
the door flew open вратата внезапно се отвори
to send a book FLYing запращам/запокитвам книга
8. бягам/спасявам се от, побягвам
to send the enemy FLY ing обръщам неприятеля в бягство
to FLY the country избягвам от страната
to make money FLY пилея пари
to FLY at high game амбициозен/честолюбив съм, хвърча на високо
fly about прехвръквам, прехвърчавам, прелитам, хвърча насам-натам, нося се из въздуха
fly along тичам с все сила, препускам (по път и пр.), прен. отлетявам
fly at нахвърлям се, нападам (и прен.)
to let FLY at someone стрелям срещу някого, насочвам удар срещу някого, ритвам някого (и за кон), прен. нахоквам/изругавам някого
fly by минавам бързо/светкавично
fly in долитам, пристигам със самолет, доставям/докарвам по въздуха
fly into изпадам в (гняв и пр.)
to FLY into a rage/passion/temper избухвам, кипвам, побеснявам
fly off отлетявам (за птица), побягвам, запрашвам, отхвръквам, откъсвам се (за копче и пр.)
fly out at нахвърлям се върху (някого), обсипвам с ругатни
fly past воен. ав. прелитам във формация (при парад)
II. 1. полет, летене, разстояние на полет
on the FLY в движение/ход/полет (за влак, самолет и пр.)
2. (наемен) лек кабриолет с един кон
3. копчелък, цепка
4. платнище, което служи за врата/покриване на палатка
5. дължина, ширина (на знаме), най-отдалечената част на знамето от пръта
6. крило (на вятърна мелница)
7. ам. flyleaf
8. тех. уравнително махало, маховик, баланс (в часовников механизъм)
9. рl театр. шнурбоден
III. 1. зоол. муха (разряд Diptera)
2. зоол. мушица, комарче, съвсем дребно крилато насекомо
3. изкуствена муха (за ловене на риба)
4. агр. (селскостопански) вредител, болест по растения/зеленчуци, причинена от вредители
5. печ. събирач (и уред)
FLY in the ointment тъмен облак в ясно небе, нещо/недостатък, който помрачава радост
FLY on the wheel нищожество, което си придава важност
there are no flies on him разг. той не e вчерашен, сече му пипето
хитрец e
IV. 1. бърз, подвижен, сръчен
2. хитър, с подвижен ум, отворен, отракан* * *{flai} v (flew {flu:} ; flown {floun}) 1. хвърча, летя; to fly (2) {flai} n (pl flies {flaiz}) 1. полет, летене; разстояние на{3} {flai} n 1. зоол. муха (разряд Diptera); 2. зоол. мушица, ком{4} {flai} a sl. 1. бърз, подвижен; сръчен; 2. хитър, с подвижен* * *хвърча; сръчен; управлявам; пилотирам; прехвърчам; бърз; кат; летя; летене; мушица; муха;* * *1. (наемен) лек кабриолет с един кон 2. fly about прехвръквам, прехвърчавам, прелитам, хвърча насам-натам, нося се из въздуха 3. fly along тичам с все сила, препускам (по път и пр.), прен. отлетявам 4. fly at нахвърлям се, нападам (и прен.) 5. fly by минавам бързо/светкавично 6. fly in the ointment тъмен облак в ясно небе, нещо/недостатък, който помрачава радост 7. fly in долитам, пристигам със самолет, доставям/докарвам по въздуха 8. fly into изпадам в (гняв и пр.) 9. fly off отлетявам (за птица), побягвам, запрашвам, отхвръквам, откъсвам се (за копче и пр.) 10. fly on the wheel нищожество, което си придава важност 11. fly out at нахвърлям се върху (някого), обсипвам с ругатни 12. fly past воен. ав. прелитам във формация (при парад) 13. i. хвърча, летя 14. ii. полет, летене, разстояние на полет 15. iii. зоол. муха (разряд diptera) 16. iv. бърз, подвижен, сръчен 17. on the fly в движение/ход/полет (за влак, самолет и пр.) 18. pl театр. шнурбоден 19. the door flew open вратата внезапно се отвори 20. there are no flies on him разг. той не e вчерашен, сече му пипето 21. to be fly ing вдигнат съм, развявам се (за знаме) 22. to fly at high game амбициозен/честолюбив съм, хвърча на високо 23. to fly high хвърча високо (и прен.) 24. to fly into a rage/passion/temper избухвам, кипвам, побеснявам 25. to fly one's flag мор. командувам съединение, упражнявам функции на адмирал 26. to fly the country избягвам от страната 27. to let fly at someone стрелям срещу някого, насочвам удар срещу някого, ритвам някого (и за кон), прен. нахоквам/изругавам някого 28. to make money fly пилея пари 29. to make the dust/feathers fly прен. вдигам скандал/пара 30. to send a book flying запращам/запокитвам книга 31. to send someone flying натирвам някого, повалям някого с удар, пращам някого по бърза работа 32. to send the enemy fly ing обръщам неприятеля в бягство 33. with flags flying победоносно, с развети знамена 34. with hair fly ing behind her с развети коси 35. агр. (селскостопански) вредител, болест по растения/зеленчуци, причинена от вредители 36. ам. flyleaf 37. бързам, спускам се, препускам, бягам 38. бягам/спасявам се от, побягвам 39. движа се бързо, правя внезапно/рязко движение (за неодушевени предмети) 40. дължина, ширина (на знаме), най-отдалечената част на знамето от пръта 41. зоол. мушица, комарче, съвсем дребно крилато насекомо 42. изкуствена муха (за ловене на риба) 43. копчелък, цепка 44. крило (на вятърна мелница) 45. летя (и за време), хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха 46. печ. събирач (и уред) 47. платнище, което служи за врата/покриване на палатка 48. пускам (хвърчило) 49. пътувам/превозвам със самолет, управлявам, пилотирам (самолет, ракета, космически кораб) 50. развявам се, вея се (за знаме), издигам (знаме), пътувам под (някакво) знаме (за кораб) 51. тех. уравнително махало, маховик, баланс (в часовников механизъм) 52. хитрец e 53. хитър, с подвижен ум, отворен, отракан* * *fly [flai] I. v ( flew [flu:]; flown [floun]) 1. хвърча, летя; as the crow flies по права (въздушна) линия, по най-краткия път; to \fly at high game прен. хвърча нависоко, имам големи амбиции; to fly \fly процъфтявам, просперирам; to \fly low разг. кротувам си, налягам си парцалите; 2. пътувам (превозвам) със самолет; управлявам, пилотирам ( самолет); to \fly the Atlantic прелитам Атлантическия океан; 3. пускам (да хвърчи); to \fly a hawk ходя на лов със сокол, пускам сокол; 4. развявам се, вея се; издигам ( знаме); пътувам под (англ. и пр.) знаме (за кораб); \flying hair развети коси; with flags \flying, with \flying colours триумфално, победоносно; to \fly o.'s flag мор. държа свой флаг, командвам съединение, упражнявам функции на адмирал; 5. летя, хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха; to make the dust ( feathers) \fly прен. вдигам скандал (гюрултия, па́ра); 6. бързам, спускам се; прескачам; I must \fly or I' ll miss my plane трябва да тичам, защото ще изпусна полета си; to \fly to arms грабвам оръжие; 7. движа се бързо (внезапно, рязко) (за неодушевени предмети); the door flew open вратата внезапно се отвори; to send s.o. \flying тръшвам някого (на земята), повалям; to \fly in pieces пръскам се на парчета; let \fly изстрелвам (at); прен. нападам, критикувам, нахвърлям се върху (at); 8. само в pres: бягам от, побягвам, спасявам се от; to send the enemy \flying обръщам неприятеля в бягство; to \fly the track излизам от релсите (за трамвай); • \fly in the face of открито се обявявам против, отричам; предизвиквам; to make money \fly пилея пари; to \fly a kite sl 1) лъжа, мамя, пускам лъжи; 2) пробутвам фалшиви чекове; go \fly a kite ам. sl разкарай се, махай ми се от главата; to \fly off the handle разг. избива ми чивията, лудвам; to \fly the coop sl духвам, духам лампата; II. n (pl flies) 1. полет, летене; разстояние на полета; on the \fly в движение; в ход (за влак, самолет и пр.); 2. (наемен) лек кабриолет с един кон; 3. копчелък, шлиц; 4. перде (врата) на палатка; платнище за покрив на палатка; разг. дюкян, копчета на панталон; 5. дължина (на знаме); най-отдалечената част на знаме от пръта; 6. крило (на вятърна мелница); 7. ам. = fly-leaf; 8. pl сп. бейзбол висока топка (удар); 9. тех. уравнително махало; маховик, инертно колело; баланс (в часовников механизъм); бързоходна совалка; 10. текст. (памучен, ленен) пух; 11. мор. роза на ветровете. III. n (pl flies [flaiz]) 1. муха; house \fly домашна муха; • a \fly in amber прен. музейна рядкост; добре запазена антика; a \fly in the ointment тъмен облак в ясно небе; недостатък, който намалява стойността на нещо (който помрачава радост); a \fly on the wall човек, който наблюдава, без да се меси (обажда); a \fly on the wheel човек, който се счита за много влиятелен, въздух под налягане; crush ( break) a \fly upon the wheel ирон. с топ отивам на лов за зайци; to drink with the flies австр. sl пия сам (без компания); he wouldn't hurt ( harm) a \fly и на мравката път прави; there are no flies on him sl той не е вчерашен, той е хитрец; много е разтропан; сече му пипето; ( people) drop like flies (хората) мрат като мухи; like a blue-arsed \fly sl лудо, бясно, трескаво; като муха без глава; 2. зоол. мушица, дребно двукрило насекомо от рода Diptera; 3. изкуствена муха (за ловене на риба); 4. сел.-ст. (селскостопански) вредител; болест по растенията и зеленчуците, причинена от вредители; 5. печ. събирач(ка) (и уред). IV. adj sl разг. 1. бърз, подвижен, сръчен; 2. хитър, с остър ум; отворен, отракан; • on the \fly sl потайно, скришом. -
15 jump
{dʒʌmp}
I. 1. скачам, подскачам, прескачам, излизам от (релсите)
2. карам да прескочи/подскочи/отскочи, друсам (дете)
3. покачвам се/увеличавам се рязко, издигам се (служебно и пр.), ам. повишавам (н. чкого)
4. тупам, чукам (за зъб)
5. ам. качвам се в/слизам от (превозно средство) в движение
6. тех. сплесквам. разплесквам
7. мин. пробивам ръчно
8. пържа (картофи), като ги подмятам в тигана
9. лов. вдигам, подплашвам (дивеч)
10. ам. движа се бързо/енергично, напредвам/авансирам бързо, пълен съм с енергия
11. ам. бридж вдигам (анонс на партнъора) със скок
to JUMP the queue пререждам на опашка
to JUMP the green light авт. не изчаквам зелената светлина
to JUMP town ам. измъквам се от града (без да си платя сметките)
to JUMP the train ам. sl. пътувам (обик. в товарен влак) без билет
to JUMP ship напускам кораба (за моряк, преди изтичането на договора)
to JUMP on the bandwagon присъединявам се към спечелила партия и пр.
to JUMP all over someone ам. хокам/ругая някого
to JUMP the gun сп. Тръгвам преди сигнала, извършвам фалстарт
jump across прескачам (през)
jump at хвърлям се върху, приемам с готовност (предложение и пр.)
jump back отскачам (назад)
jump down скачам (долу), помагам (някому) да скочи (долу)
to JUMP down someone's throat възразявам някому/прекъсвам някого рязко
jump off воен. започвам (за нападение и пр.), сп. скачам допълнително (след равен резултат-за кон)
jump on разг. прен. нахвърлям се върху (някого), jump out изскачам (и прен.)
to JUMP out of bed скачам от леглото
his eyes were JUMPing out of his head очите му се ококориха
jump over прескачам
jump to
to JUMP to it движа се чевръсто
JUMP to it! хайде, бързо, размърдай се! to JUMP to conclusions правя прибързани заключения
jump together разг. съвпадаме, схождаме си (за факти и пр.)
jump up подскачам, скачам на крака, покачвам се (за цени)
jump with съвпадам/схождам се с, съответствувам/отговарям на
II. 1. скок, подскачане, прескачане
to take a JUMP скачам, правя скок
2. височина/дължина на скок
3. прен. трепване, сепване
to give a JUMP подскачам, трепвам
that gave me a JUMP това ме накара да трепна/се сепна
4. pl разг. нервно състояние, възбуда, нервни движения, делириум тременс
5. внезапно покачване (на цени и пр.), скок, рязка промяна
6. прекъсване, прескачане (в серия, процес на работа и пр.)
7. сп. препятствие
to put a horse at/over a JUMP карам кон да прескочи препятствие
8. кратко, бързо пътуване
9. скок с парашут
10. ам. Бридж скок (при анонсиране)
11. геол. разсед, дислокация
12. изч. тех. преход (към друга операция)
on the JUMP разг. много зает, до гуша в работа, в движение, на крак
to keep someone on the JUMP не оставям някого да си отдъхне
to be all of a JUMP нервите ми са съвсем изопнати
to get the JUMP on someone sl. изпреварвам/добивам предимство пред някого
one JUMP ahead един ход/крачка напред (в сравнение с конкурент и пр.)
to be for the high JUMP разг. загазвам, спукана ми е работата, воен. ще ме съдят/обесят* * *{j^mp} v 1. скачам, подскачам; прескачам; излизам от (релсите(2) {j^mp} n 1. скок; подскачане; прескачане; to take a jump ска* * *скачам; скок; рипам; скоквам; прескачам; прескачане; изскачам;* * *1. 1 ам. бридж вдигам (анонс на партнъора) със скок 2. 1 геол. разсед, дислокация 3. 1 изч. тех. преход (към друга операция) 4. his eyes were jumping out of his head очите му се ококориха 5. i. скачам, подскачам, прескачам, излизам от (релсите) 6. ii. скок, подскачане, прескачане 7. jump across прескачам (през) 8. jump at хвърлям се върху, приемам с готовност (предложение и пр.) 9. jump back отскачам (назад) 10. jump down скачам (долу), помагам (някому) да скочи (долу) 11. jump off воен. започвам (за нападение и пр.), сп. скачам допълнително (след равен резултат-за кон) 12. jump on разг. прен. нахвърлям се върху (някого), jump out изскачам (и прен.) 13. jump over прескачам 14. jump to 15. jump to it! хайде, бързо, размърдай се! to jump to conclusions правя прибързани заключения 16. jump together разг. съвпадаме, схождаме си (за факти и пр.) 17. jump up подскачам, скачам на крака, покачвам се (за цени) 18. jump with съвпадам/схождам се с, съответствувам/отговарям на 19. on the jump разг. много зает, до гуша в работа, в движение, на крак 20. one jump ahead един ход/крачка напред (в сравнение с конкурент и пр.) 21. pl разг. нервно състояние, възбуда, нервни движения, делириум тременс 22. that gave me a jump това ме накара да трепна/се сепна 23. to be all of a jump нервите ми са съвсем изопнати 24. to be for the high jump разг. загазвам, спукана ми е работата, воен. ще ме съдят/обесят 25. to get the jump on someone sl. изпреварвам/добивам предимство пред някого 26. to give a jump подскачам, трепвам 27. to jump all over someone ам. хокам/ругая някого 28. to jump down someone's throat възразявам някому/прекъсвам някого рязко 29. to jump on the bandwagon присъединявам се към спечелила партия и пр 30. to jump out of bed скачам от леглото 31. to jump ship напускам кораба (за моряк, преди изтичането на договора) 32. to jump the green light авт. не изчаквам зелената светлина 33. to jump the gun сп. Тръгвам преди сигнала, извършвам фалстарт 34. to jump the queue пререждам на опашка 35. to jump the train ам. sl. пътувам (обик. в товарен влак) без билет 36. to jump to it движа се чевръсто 37. to jump town ам. измъквам се от града (без да си платя сметките) 38. to keep someone on the jump не оставям някого да си отдъхне 39. to put a horse at/over a jump карам кон да прескочи препятствие 40. to take a jump скачам, правя скок 41. ам. Бридж скок (при анонсиране) 42. ам. движа се бързо/енергично, напредвам/авансирам бързо, пълен съм с енергия 43. ам. качвам се в/слизам от (превозно средство) в движение 44. височина/дължина на скок 45. внезапно покачване (на цени и пр.), скок, рязка промяна 46. карам да прескочи/подскочи/отскочи, друсам (дете) 47. кратко, бързо пътуване 48. лов. вдигам, подплашвам (дивеч) 49. мин. пробивам ръчно 50. покачвам се/увеличавам се рязко, издигам се (служебно и пр.), ам. повишавам (н. чкого) 51. прекъсване, прескачане (в серия, процес на работа и пр.) 52. прен. трепване, сепване 53. пържа (картофи), като ги подмятам в тигана 54. скок с парашут 55. сп. препятствие 56. тех. сплесквам. разплесквам 57. тупам, чукам (за зъб)* * *jump[´dʒʌmp] I. v 1. скачам, подскачам; прескачам; изскачам; to \jump for joy скачам от радост; to \jump rope скачам на въже; to \jump the track дерайлирам (и прен.); to \jump (up, at) s.o. хвърлям се към (върху) някого; to be one \jump ahead of имам аванс, предимство пред; to \jump a chapter прескачам глава (в книга); to \jump the queue пререждам на опашка; 2. карам да прескочи (подскочи, отскочи); to \jump traffic lights минавам на червено (за шофьор); 3. тупа, чука, кове (за болен зъб и пр.); 4. карам ( някого) да вземе прибързано решение; подхлъзвам; 5. ам. качвам се в (слизам от) (превозно средство) по време на движение; to \jump into a taxi качвам се (бързо) в такси; to \jump a train разг. качвам се на движещ се влак, за да не плащам билет; 6. скачам с парашут; 7. трепвам, сепвам се, стряскам се; 8. ам. повишавам някого в по-висш чин; 9. нападам неочаквано (изненадващо); he \jumped me in the street той неочаквано ме нападна на улицата; 10. начуквам, сплесквам; заварявам плътно (на тъпо); пробивам, продупчвам ( скала); 11. пържа (палачинки, като ги подмятам в тигана); 12. подплашвам, подгонвам, вдигам (при лов); 13. сп. вземам ан пасан (в шахмата); • to \jump a claim присвоявам си чужд периметър; to \jump bail не се явявам в съда, избягвам (при дадена гаранция); to \jump the gun разг. тръгвам преди да е даден старт, избързвам; II. n 1. скок; подскачане; прескачане; high ( long) \jump сп. висок (дълъг) скок; pole \jump овчарски скок; that gave me a \jump това ме накара да подскоча (да трепна); 2.: the \jumps sl нервно състояние, възбуда; нервни движения; to have the \jumps страдам от делириум тременс; страдам от хорея; нервен съм; 3. внезапно покачване (на цени), скок, рязко изменение; \jump in brightness скокообразно изменение на яркостта; 4. прекъсване, прескачане (в серия, процес на работа и пр.); 5. сп. препятствие; 6. в шахмата вземане ан пасан; • to be for the high \jump сгазил съм лука; to get a ( the) \jump on s.o. изпреварвам някого, получавам предимство; to take a running \jump гледам си работата, не се меся там, където не ми е работа; to take the high \jump свършвам на бесилката; to put s.o. over the \jumps малтретирам, тормозя някого; on the \jump ам. много зает, затънал до гуша в работа; в движение, на крак; adv с главоломна бързина, стремително (и ( at a) full \jump). -
16 clean
{kli:n}
I. 1. чист (и прен.), чистоплътен, (из) пран, почистен, измит
CLEAN tongue мед. чист/необложен език, прен. приличен език
2. чист, незамърсен, без примеси, без дефекти
CLEAN timber доброкачествен дървен материал (без чепове и пр.), печ. за коректури и пр. без/с малко грешки/поправки и пр
3. чист, празен, неизписан (за лист хартия и пр.)
4. добре оформен, с хубава линия, изящен
5. чист, честен, невинен, почтен, благоприличен
to come CLEAN разг. признавам си всичко
6. ловък, изкусен, умел
CLEAN ball сп. топка, която попала направо в целта
7. гладък, равен
8. бърз, пълен, окончателен (за раздала, скъсване и пр.)
9. за животт незабранен като храна от религиозните обичаи
10. разг. невинен, без нецензурности (за мега, виц и пр.)
II. 1. напълно, изцяло, окончателно, съвсем
2. право, направо, точно
III. 1. чистя (се), изчиствам (се), пречиствам, мия
2. изтърквам, излъсквам, полирам
3. разтребвам, разчиствам
clean down изчетквам, избърсвам, изчиствам (степи от паяжина, прах), чистя, реша, изресвам (кон)
clean out изчиствам, почиствам
to CLEAN someone out si. оскубвам някого, вземам му всичките пари, clean through чистя, почиствам, изчиствам (къща ч пр.) основно
clean up чистя, почиствам, измитам, разтребвам, разг. извличам огромна печалба/облага, справям се с, ликвидирам (безредици, престъпност ч пр. в квартал, град и пр.), уреждам, свършвам (изостанали работи)
IV. чистене, почистване
to give something a good CLEAN почиствам нещо добре/из основа* * *{kli:n} а 1. чист (и прен.), чистоплътен; (из)пран; почистен; и(2) adv 1. напълно, изцяло, окончателно, сьвсем; 2. право, н{3} v 1. чистя (се), изчиствам (се}; пречиствам; мия; 2. изт{4} чистене, почистване; to give s.th. a good clean почиствам не* * *чист; чистоплътен; чистя; почиствам; изчиствам; напълно;* * *1. clean ball сп. топка, която попала направо в целта 2. clean down изчетквам, избърсвам, изчиствам (степи от паяжина, прах), чистя, реша, изресвам (кон) 3. clean out изчиствам, почиствам 4. clean timber доброкачествен дървен материал (без чепове и пр.), печ. за коректури и пр. без/с малко грешки/поправки и пр 5. clean tongue мед. чист/необложен език, прен. приличен език 6. clean up чистя, почиствам, измитам, разтребвам, разг. извличам огромна печалба/облага, справям се с, ликвидирам (безредици, престъпност ч пр. в квартал, град и пр.), уреждам, свършвам (изостанали работи) 7. i. чист (и прен.), чистоплътен, (из) пран, почистен, измит 8. ii. напълно, изцяло, окончателно, съвсем 9. iii. чистя (се), изчиствам (се), пречиствам, мия 10. iv. чистене, почистване 11. to clean someone out si. оскубвам някого, вземам му всичките пари, clean through чистя, почиствам, изчиствам (къща ч пр.) основно 12. to come clean разг. признавам си всичко 13. to give something a good clean почиствам нещо добре/из основа 14. бърз, пълен, окончателен (за раздала, скъсване и пр.) 15. гладък, равен 16. добре оформен, с хубава линия, изящен 17. за животт незабранен като храна от религиозните обичаи 18. изтърквам, излъсквам, полирам 19. ловък, изкусен, умел 20. право, направо, точно 21. разг. невинен, без нецензурности (за мега, виц и пр.) 22. разтребвам, разчиствам 23. чист, незамърсен, без примеси, без дефекти 24. чист, празен, неизписан (за лист хартия и пр.) 25. чист, честен, невинен, почтен, благоприличен* * *clean [kli:n] I. adj 1. чист (и прен.); чистоплътен; (из)пран; \clean as a pin чистичък, спретнат; to rub s.th. \clean изтърквам нещо, почиствам с търкане; a \clean copy белова; a \clean proof печ. коректура без (с малко) грешки; \clean land земя (терен), разчистен от храсти и пр.; to have a \clean slate разг. свободен съм, нямам ангажимент, не съм зает; a \clean sheet чисто досие, без провинения или наказания; a \clean bill of health мор. свидетелство, че на кораба няма заразноболни; 2. честен, порядъчен, морален; squeaky\clean, as \clean as a whistle съвсем чист (порядъчен); \clean hands чисти ръце (и прен.); \clean game ( fight) честна игра (схватка); keep it \clean! не разказвай мръсни вицове! \clean lifestyle порядъчен живот; to make a \clean breast of it казвам си всичко (изповядвам се); 3. чист, без примес, без дефекти; \clean timber доброкачествен дървен материал (без чепове и пр.); 4. чист, празен, неизписан; a \clean start ново начало, нова страница; 5. добре сложен; добре оформен, изчистен (за линия); a car with \clean lines автомобил с изчистена линия; 6. ловък, изкусен, умел; a \clean job чиста, изпипана работа; a \clean ball сп. добре хвърлена топка, която отива право в целта; 7. несъдържащ непозволени, забранени предмети; the police raided her flat but it was \clean полицията претърси апартамента ѝ, но не откри нищо; • keep o.'s nose \clean вървя в правия път; make a \clean break with ставам нов човек, скъсвам напълно с; make a \clean sweep (of s.th.) 1) премахвам ненужното; 2) сп. спечелвам отличия; show a \clean pair of heels плюя си на петите; II. adv 1. напълно, съвсем; I \clean forgot съвсем забравих; to get \clean away измъквам се, избягвам, без да оставя никакви следи; 2. право, направо, точно; he hit him \clean in the eye удари го право (точно) в окото; come \clean (with s.o.) about признавам си; III. v чистя, изчиствам, прочиствам, почиствам, пречиствам; мия, измивам; търкам, изтърквам, лъскам, излъсквам, полирам; разтребвам, разчиствам; to \clean o.'s plate изяждам си всичко, омитам си чинията; to go out \cleaning ходя да чистя (за чистачка); IV. n чистене, почистване; to give s.th. a \clean почиствам нещо. -
17 counter
{'kauntə}
I. n тезгях, щанд, гише (в банка)
over the COUNTER чрез посредник (за продaжба), без рецепта (за лекарство)
under the COUNTER тайно, по нечестен/по втория начин (за нещо купено, продадено)
II. 1. жетон, чип
2. пул
3. брояч, тех. тахиметър
III. 1. предница (на кон)
2. форт (на обувка)
3. фехт. париране, при което се описва кръг, бокс удар
as COUNTER to като противовес/отговор на
4. извита задна част на кораб
5. ам. прен. спирачка
IV. a противоположен, обратен, насрещен
COUNTER orders заповеди, които отменят предишните
V. adv в обратна посока, обратно
to go/hunt/run COUNTER тичам в обратна посока
COUNTER to противно на, в противовес на
to run/go COUNTER to противореча на
VI. 1. противопоставям се (на), отговарям на (удар, довод и пр.), отвръщам, възразявам
2. отблъсквам, парирам, нанасям противоудар* * *{'kauntъ} n тезгях; щанд; гише (в банка); over the counter чрез пос(2) {'kauntъ} n 1. жетон, чип; 2. пул; 3. брояч; тех. тахимет{3} {'kauntъ} n 1. предница (на кон); 2. форт (на обувка); 3.{4} {'kauntъ} а противоположен, обратен; насрещен; counter orders з{5} {'kauntъ} adv в обратна посока, обратно; to go/hunt/run counter{6} {'kauntъ} v 1. противопоставям се (на), отговарям на (уда* * *чип; щанд; тезгях; обратно; парирам; париране; броител; брояч; пул; противоположен; противопоставям; противно; жетон; насрещен; неутрализирам;* * *1. as counter to като противовес/отговор на 2. counter orders заповеди, които отменят предишните 3. counter to противно на, в противовес на 4. i. n тезгях, щанд, гише (в банка) 5. ii. жетон, чип 6. iii. предница (на кон) 7. iv. a противоположен, обратен, насрещен 8. over the counter чрез посредник (за продaжба), без рецепта (за лекарство) 9. to go/hunt/run counter тичам в обратна посока 10. to run/go counter to противореча на 11. under the counter тайно, по нечестен/по втория начин (за нещо купено, продадено) 12. v. adv в обратна посока, обратно 13. vi. противопоставям се (на), отговарям на (удар, довод и пр.), отвръщам, възразявам 14. ам. прен. спирачка 15. брояч, тех. тахиметър 16. извита задна част на кораб 17. отблъсквам, парирам, нанасям противоудар 18. пул 19. фехт. париране, при което се описва кръг, бокс удар 20. форт (на обувка)* * *counter[´kauntə] I. n тезгях, щанд; to serve behind the \counter работя в магазин; over the \counter без рецепта; under the \counter под тeзгяха, тайно. II. n 1. жетон, чип; 2. пул. III. v противопоставям се, нанасям контраудар (на), отблъсквам, противодействам на, парирам; контраатакувам; II. adv в обратна посока, обратно; в разрез, противно; act \counter to s.o.'s wishes действия в разрез с нечии желания; to run \counter to вървя срещу, противореча на; IV. adj противоположен, срещуположен, обратен, насрещен; V. n 1. предница (на кон); 2. форт (на обувка); 3. париране, при което се описва кръг (във фехтовката); удар (в бокса); as \counter to като противовес (отговор); 4. извита задна част на кораб. VI. n брояч, броячно устройство; скоростомер; оборотомер. -
18 unmounted
{ʌn'mauntid}
1. пътуващ пеш (не на кон), пехотен
2. немонтиран (за камък и пр.), незалепен, без картон (за снимка, картина)* * *{^n'mauntid} а 1. пътуващ пеш (не на кон); пехотен; 2. немо* * *1. немонтиран (за камък и пр.), незалепен, без картон (за снимка, картина) 2. пътуващ пеш (не на кон), пехотен* * * -
19 Scratch
{skrætʃ}
I. 1. драскам, дращя, драсвам (кибрит и пр.), одрасквам, надрасквам
2. чеша (се)
3. търся, ровя (about for) (и прен.)
4. дращя, скърцам, надрасквам/написвам (набързо)
5. сп. оттеглям се от състезание, изваждам/елиминирам от състезание
6. ам. зачерквам (име) в избирателна бюлетина
7. прен. едва я карам/свързвам двата края (и с along)
to SCRATCH the surface of прен. плъзгам се по повърхността на, не навлизам в същността на
SCRATCH my back and I'll SCRATCH yours халваджия за бозаджия, услужи ми/похвали ме и аз ще ти услужа/ще те похваля
to SCRATCH one's head двоумя се, чудя се, почесвам се по главата
scratch along scratch1 7.
scratch off задрасквам, зачерквам
scratch out scratch off
scratch up
to SCRATCH someone's eyes out разг. издирам очите на някого
scratch together едва събирам
scratch up изравям (и прен.)
scratch together
II. 1. драска, драскотина, одраскване (разг. и за рана)
to come through without a SCRATCH излизам невредим
2. драсване (на перо), драскулка, лош почерк
SCRATCH of the pen драсване на перото (и прен.)
3. дращене, скърцане
4. чесане, почесване
5. сп. стартова линия
to start from SCRATCH прен. почвам от началото/от АБ/без нищо/без всякаква подготовка
to be/come up to SCRATCH на (нужното) равнище съм
to bring up to SCRATCH подготвям/докарвам/довеждам до нужното равнище
6. sl. пари, мангизи
7. рl вет. напукване на копитото на кон
8. нулев резултат, нула
9. ам. зачеркнат от списъка/отстранен/елиминиран състезател
III. 1. смесен, разнороден, събран от къде да е, направен от какво да е, импровизиран
2. сп. без хандикап, първокласен
SCRATCH player състезател без хандикап, първокласен играч
SCRATCH race състезание без хандикап
IV. n Old SCRATCH дяволът, сатаната* * *{skratsh} v 1. драскам, дращя; драсвам (кибрит и пр.); одраскв(2) {skratsh} n 1. драска; драскотина; одраскване (разг. и за {3} {skratsh} а 1. смесен; разнороден; събран от къде да е; на{4} n: Old scratch дяволът, сатаната.* * *чеша; случаен; ровя; сборен; скърцане; скърцам; одрасквам; всякакъв; дращя; дращене; драскам; драска; драскулка; драскотина; издирам; надрасквам;* * *1. i. драскам, дращя, драсвам (кибрит и пр.), одрасквам, надрасквам 2. ii. драска, драскотина, одраскване (разг. и за рана) 3. iii. смесен, разнороден, събран от къде да е, направен от какво да е, импровизиран 4. iv. n old scratch дяволът, сатаната 5. scratch along scratch1 6. scratch my back and i'll scratch yours халваджия за бозаджия, услужи ми/похвали ме и аз ще ти услужа/ще те похваля 7. scratch of the pen драсване на перото (и прен.) 8. scratch off задрасквам, зачерквам 9. scratch out scratch off 10. scratch player състезател без хандикап, първокласен играч 11. scratch race състезание без хандикап 12. scratch together 13. scratch together едва събирам 14. scratch up 15. scratch up изравям (и прен.) 16. sl. пари, мангизи 17. to be/come up to scratch на (нужното) равнище съм 18. to bring up to scratch подготвям/докарвам/довеждам до нужното равнище 19. to come through without a scratch излизам невредим 20. to scratch one's head двоумя се, чудя се, почесвам се по главата 21. to scratch someone's eyes out разг. издирам очите на някого 22. to scratch the surface of прен. плъзгам се по повърхността на, не навлизам в същността на 23. to start from scratch прен. почвам от началото/от АБ/без нищо/без всякаква подготовка 24. ам. зачерквам (име) в избирателна бюлетина 25. ам. зачеркнат от списъка/отстранен/елиминиран състезател 26. драсване (на перо), драскулка, лош почерк 27. дращене, скърцане 28. дращя, скърцам, надрасквам/написвам (набързо) 29. нулев резултат, нула 30. прен. едва я карам/свързвам двата края (и с along) 31. рl вет. напукване на копитото на кон 32. сп. без хандикап, първокласен 33. сп. оттеглям се от състезание, изваждам/елиминирам от състезание 34. сп. стартова линия 35. търся, ровя (about for) (и прен.) 36. чесане, почесване 37. чеша (се)* * *Scratch[skrætʃ] n: old \Scratch дяволът. -
20 scratch
{skrætʃ}
I. 1. драскам, дращя, драсвам (кибрит и пр.), одрасквам, надрасквам
2. чеша (се)
3. търся, ровя (about for) (и прен.)
4. дращя, скърцам, надрасквам/написвам (набързо)
5. сп. оттеглям се от състезание, изваждам/елиминирам от състезание
6. ам. зачерквам (име) в избирателна бюлетина
7. прен. едва я карам/свързвам двата края (и с along)
to SCRATCH the surface of прен. плъзгам се по повърхността на, не навлизам в същността на
SCRATCH my back and I'll SCRATCH yours халваджия за бозаджия, услужи ми/похвали ме и аз ще ти услужа/ще те похваля
to SCRATCH one's head двоумя се, чудя се, почесвам се по главата
scratch along scratch1 7.
scratch off задрасквам, зачерквам
scratch out scratch off
scratch up
to SCRATCH someone's eyes out разг. издирам очите на някого
scratch together едва събирам
scratch up изравям (и прен.)
scratch together
II. 1. драска, драскотина, одраскване (разг. и за рана)
to come through without a SCRATCH излизам невредим
2. драсване (на перо), драскулка, лош почерк
SCRATCH of the pen драсване на перото (и прен.)
3. дращене, скърцане
4. чесане, почесване
5. сп. стартова линия
to start from SCRATCH прен. почвам от началото/от АБ/без нищо/без всякаква подготовка
to be/come up to SCRATCH на (нужното) равнище съм
to bring up to SCRATCH подготвям/докарвам/довеждам до нужното равнище
6. sl. пари, мангизи
7. рl вет. напукване на копитото на кон
8. нулев резултат, нула
9. ам. зачеркнат от списъка/отстранен/елиминиран състезател
III. 1. смесен, разнороден, събран от къде да е, направен от какво да е, импровизиран
2. сп. без хандикап, първокласен
SCRATCH player състезател без хандикап, първокласен играч
SCRATCH race състезание без хандикап
IV. n Old SCRATCH дяволът, сатаната* * *{skratsh} v 1. драскам, дращя; драсвам (кибрит и пр.); одраскв(2) {skratsh} n 1. драска; драскотина; одраскване (разг. и за {3} {skratsh} а 1. смесен; разнороден; събран от къде да е; на{4} n: Old scratch дяволът, сатаната.* * *чеша; случаен; ровя; сборен; скърцане; скърцам; одрасквам; всякакъв; дращя; дращене; драскам; драска; драскулка; драскотина; издирам; надрасквам;* * *1. i. драскам, дращя, драсвам (кибрит и пр.), одрасквам, надрасквам 2. ii. драска, драскотина, одраскване (разг. и за рана) 3. iii. смесен, разнороден, събран от къде да е, направен от какво да е, импровизиран 4. iv. n old scratch дяволът, сатаната 5. scratch along scratch1 6. scratch my back and i'll scratch yours халваджия за бозаджия, услужи ми/похвали ме и аз ще ти услужа/ще те похваля 7. scratch of the pen драсване на перото (и прен.) 8. scratch off задрасквам, зачерквам 9. scratch out scratch off 10. scratch player състезател без хандикап, първокласен играч 11. scratch race състезание без хандикап 12. scratch together 13. scratch together едва събирам 14. scratch up 15. scratch up изравям (и прен.) 16. sl. пари, мангизи 17. to be/come up to scratch на (нужното) равнище съм 18. to bring up to scratch подготвям/докарвам/довеждам до нужното равнище 19. to come through without a scratch излизам невредим 20. to scratch one's head двоумя се, чудя се, почесвам се по главата 21. to scratch someone's eyes out разг. издирам очите на някого 22. to scratch the surface of прен. плъзгам се по повърхността на, не навлизам в същността на 23. to start from scratch прен. почвам от началото/от АБ/без нищо/без всякаква подготовка 24. ам. зачерквам (име) в избирателна бюлетина 25. ам. зачеркнат от списъка/отстранен/елиминиран състезател 26. драсване (на перо), драскулка, лош почерк 27. дращене, скърцане 28. дращя, скърцам, надрасквам/написвам (набързо) 29. нулев резултат, нула 30. прен. едва я карам/свързвам двата края (и с along) 31. рl вет. напукване на копитото на кон 32. сп. без хандикап, първокласен 33. сп. оттеглям се от състезание, изваждам/елиминирам от състезание 34. сп. стартова линия 35. търся, ровя (about for) (и прен.) 36. чесане, почесване 37. чеша (се)* * *scratch[skrætʃ] I. v 1. дращя (се), драскам (се); издирам; to \scratch the surface of прен. плъзгам се по повърхността на; засягам (третирам) повърхностно; 2. ровя, изравям ( out, up); 3. чеша (се); \scratch my back and I will \scratch yours да си помагаме взаимно; халваджията за бозаджията; 4. скърцам, дращя; 5. сп. декласирам от състезание; зачерквам името си като състезател; прен. оттеглям се, изоставям нещо; 6. ам. зачертавам име в избирателна бюлетина; II. n 1. драска, драскотина; 2. драскулка; лош почерк; \scratch of the pen драсване на перото; 3. дращене; 4. скърцане, скрибуцане, дращене; 5. сп. стартова линия; to start from \scratch започвам отначало (от А, Б; от нищото; от нулата); 6. ам. sl пари; • on \scratch навреме; up to ( the) \scratch на ниво (висота); в добра форма; III. adj случаен, смесен, сборен, импровизиран; всякакъв; \scratch crew разг. сборен екип, събран от кол и въже; \scratch dinner импровизирана вечеря; \scratch man сп. състезател, на когото не се дава хандикап; прен. отличник.
См. также в других словарях:
Конёнков, Сергей Тимофеевич — Конёнков Сергей Тимофеевич … Википедия
Кон-Бендит, Даниэль — Кон Бендит на выступлении в Бибербахе, 2004 г. Даниэль Марк Кон Бендит (Daniel Marc Cohn Bendit, род. 4 апреля 1945, Монтобан … Википедия
Кон-Бендит — Кон Бендит, Даниэль Кон Бендит на выступлении в Бибербахе, 2004 г. Даниэль Марк Кон Бендит (Daniel Marc Cohn Bendit, род. 4 апреля 1945 года в Монтобане, Франция) европейский политический деятель. Лидер студенческих волнений во Франции … Википедия
Кон-Бендит, Даниель — Кон Бендит на выступлении в Бибербахе, 2004 г. Даниэль Марк Кон Бендит (Daniel Marc Cohn Bendit, род. 4 апреля 1945 года в Монтобане, Франция) европейский политический деятель. Лидер студенческих волнений во Франции в мае 1968 года, позднее… … Википедия
Кон, Феликс Яковлевич — Кон Ф. Я. (1864 1941; автобиография). Я родился в Варшаве 30 мая 1864 г. Родители, ассимилированные евреи, душой и телом были преданы делу освобождения Польши. Мать принимала участие, хотя только косвенное, в восстании, ее брат, Исидор Гейльперн … Большая биографическая энциклопедия
КОН — (Cohn) Йонас (1869 1947) – нем. философ; в 1901 33 проф. во Фрейбурге у Риккерта. В 1933 эмигрировал в Англию. Философия К. генетически связана с традициями фрейбургского неокантианства. Он испытал влияние Лотце и Вундта, но без… … Энциклопедия культурологии
Кон, Игорь Семёнович — Игорь Семёнович Кон Дата рождения: 21 мая 1928( … Википедия
Кон, Рихард — Рихард Домби Общая информация … Википедия
Кон, Игорь — Игорь Кон на конференции «Пути России» в Московской Высшей школе социальных и экономических наук, 26 января 2008 г. Игорь Семёнович Кон (род. 21 мая 1928, Ленинград) советский, российский учёный. Кандидат исторических наук (1950), кандидат… … Википедия
Кон, Игорь Семенович — Игорь Кон на конференции «Пути России» в Московской Высшей школе социальных и экономических наук, 26 января 2008 г. Игорь Семёнович Кон (род. 21 мая 1928, Ленинград) советский, российский учёный. Кандидат исторических наук (1950), кандидат… … Википедия
Кон И. — Игорь Кон на конференции «Пути России» в Московской Высшей школе социальных и экономических наук, 26 января 2008 г. Игорь Семёнович Кон (род. 21 мая 1928, Ленинград) советский, российский учёный. Кандидат исторических наук (1950), кандидат… … Википедия
